— Това не означава ли, че ще трябва и да го съдиш по тези обвинения — попита Лапиър.
— Може би, в крайна сметка.
— Мислех, че това ще стане след шейсет дни — каза Глицки.
Фаръл си позволи самодоволна усмивка.
— Да, и ако адвокатите на Роу искат да докажат, че са готови за процес след шейсет дни, познайте какво става. Тогава те очевидно са готови да го защитават по върнатото дело, което е по съвсем идентичен случай, нали? Не могат да постъпят по друг начин.
Глицки вдигна ръка.
— Не ме разбирай погрешно, аз бих се радвал да го видя в пандиза довечера. Но все още имам съмнения около Джанис Дърбин…
— Какви съмнения?
— Виж, Роу има свидетели на алибито си. Дори те всички да лъжат, това е силен неприятелски огън, който не може да се пренебрегне, дори от Голямото жури…
— По времето, когато чуят за свидетели на алибито, той ще бъде вече задържан по двата ни по-силни случая — каза Уес. — Мисля, че ще го обвинят и за Дърбин напук на алибито, но ако не стане, няма вреда — няма проблем.
— Добре — упорстваше Глицки, — но за реалния процес…
— Ще повторя това, което казах преди минута. Те нямат избор. Ако са готови за единия процес, трябва да са готови и за другия. А междувременно Роу е вън от обращение, което е цел, достойна за нашите желания. Мисля, че тук всички ще се съгласим.
— Бих казал „Слава богу“, ако стане — каза Глицки.
— Правилно, браво — добави Дженкинс.
Лапиър най-накрая проговори.
— И така, какво очакваш от мен, Уес?
Фаръл пое въздух и повъртя чашата за кафе между двете си ръце.
— Знам, че ти получаваше шамари за тоя случай откак пое поста си, шефе. Разбирам също защо беше убедена да оттеглиш проследяващия екип, който беше прикачила на Роу.
Лицето на Лапиър помръкна.
— Как изобщо си чул за това?
— Всичко се знае, началство. Така става. Но въпреки всичко ти можеше да ми окажеш това внимание и да ме уведомиш.
— Ние всички имаме работи, които трябва да вършим тук, Уес — каза тя. — Ако Негова чест кметът бе получил още един повод да ме отпрати, а това наблюдение щеше да бъде повод…
Фаръл вдигна ръка.
— Казах ти, че разбирам твоя проблем. Сега те моля да правиш това, което аз правя.
— И какво точно?
— Преструваш се, че нищо — нищо от всичко това, което си говорим конфиденциално тук тази сутрин — не се е случило. Забравяш, че ние отиваме при Голямото жури. Ние сме бити и усмирени до покорство. Преструваш се, че не държим Роу под наблюдение.
— Но ние наистина не го…
— Да, но ще го поставим — тук Фаръл удари по масата, после изпусна дъха си. — Това, което предлагам да направим тази сутрин е да изпратим две необозначени коли до къщата на Къртли, веднага щом свършим тук. Те имат пет автомобила — три в гаража и две еднакви бели коли, използвани от техния иконом или прислугата. Която и кола да напусне къщата и двора, започваме да я следим. При първото спиране, някой бутва проследяващ чип GPS под бронята.
Лапиър стисна ръцете си една в друга върху масата.
— И защо правим това тутакси? — попита тя.
— По две причини. Първо, всичко, направено от Роу досега, ни води до заключението, че той издирва и другата свидетелка на своя процес, която се казва Глория Гонсалвес. Ако я намери, това вероятно няма да бъде никак добре за Глория. Да не ви напомням, че ние я търсим, за да свидетелства при преразглеждането на делото. Логично е да се надяваме, че той би могъл да ни заведе при нея, и ако това стане, ние трябва да я вземем под закрилата си.
— Значи казваш, че искаш да го следим отново? — попита Лапиър.
— Не — уточни Фаръл. — Не мисля, че можем да го направим. Изисква твърде много хора. Да не казвам, че е скъпо и твърде набиващо се в очи.
— Добре, но ако не го следим, как ще разберем, че е стигнал до нея? И помисли, той може да не остане в колата. Излиза от града при спирката на метрото, после какво правим?
Глицки си прочисти гърлото.