Хектор направи обидена физиономия.
— Знам, че е точният адрес. Познавам съпруга й.
— Знаете ли къде живее тоя глупак, ако нещо се окаже грешно? — каза Роу на Лупе.
Лупе се обърна към един от другите двама мъже и каза нещо на испански.
— Близо до Хорхе. Той ще може да го намери.
— Наистина ли?
— Да — каза Лупе. — Няма проблем. — После посочи парчето хартия. — Това е твоята жена.
Хектор каза още няколко изречения на испански, след което всички останали латиноси се спогледаха, накрая избухнаха в смях.
— На какво се смеят — обърна се Роу към Езтли.
— Хектор посъветва Лупе как би могъл да смъкне някоя пара, когато жената получи наследството си. Лупе може да намине и да си направи устата за малка награда, тъй като е помогнал да я намерят, така че тя да си поиска своето.
След като на свой ред потъна в смях за близо минута, Роу погледна Хектор със зловеща ирония и каза:
— Добра идея, Хосе. — После се обърна към Езтли. — Да си ходим, Ез. Изпяхме си урока тук.
Лупе, свитата му и Хектор все още се навъртаха из стаята, когато Лупе отиде до единия прозорец да наблюдава Езтли и Роу. Двамата влязоха в колата си и скоро потеглиха от паркинга.
Хектор стоеше и чакаше бог знае какво, близо до Хорхе Кристобал и съдружника на Лупе, един жилав мексиканец, когото наричаха Даниел. Като се увери, че колата на Роу е изчезнала зад ъгъла на склада, Лупе се обърна и се запъти към Хектор.
— Ей, човече — заговори с Хектор на испански, — още изглеждаш като някой, дето ще се подмокри. Трябва да пуснеш една вода, май.
Хектор наистина местеше тежестта си от крак на крак, с ръце в джобовете, сякаш му беше студено. Лицето на Лупе, извито в полуусмивка, още не издаваше каквато и да било заплаха, когато дясната му ръка, свита в юмрук, внезапно се вдигна и удари лошо Хектор по бузата.
Хектор залитна, блъсна заднишком прасците си в масичката за кафе и тежко се преобърна през нея, падайки по гръб върху пода. Преди изобщо да има време да дойде на себе си, Даниел вече се бе заел с него. Притисна ръцете му с колене и забъхти лицето и главата му с вихрушка от юмручни удари. След като го смаза и докара до безпомощно състояние, Даниел скочи на крака и, все още не излял докрай беса си, ритна Хектор по главата два, три, четири пъти.
Докато накрая Лупе се пресегна и го задържа.
— Даниел! Престани!
Сякаш неспособен да се сдържи, Даниел нанесе още един удар с крака си и най-после неохотно отстъпи, дишайки тежко. Продължи да отстъпва, докато Лупе мина покрай масичката и се наведе над почти неподвижното тяло на Хектор. Той посегна към джоба на джинсите му. Извади пачката долари, после се изправи и му даде като бонус още един ритник.
— Идиот.
После се обърна към Хорхе и Даниел, като разлистваше пачката и броеше.
— Две, три, четири, пет.
Той подаде първите пет стотачки на Хорхе, после преброи същия равен дял за Даниел. Накрая сведе поглед към все още легналия в несвяст Хектор.
— Предложих му на това копеленце две хиляди, а той ми казва не, парите си били негови.
Той отново се върна към Хектор, стрелна се с глава и се изплю върху него, после даде с поглед знак на Даниел.
— Върви да разкараш някъде тази мърша — каза Лупе. — Хорхе, извади за всички по една бира, ако обичаш.
Фаръл имаше нужда от числото дванайсет, за да прокара обвинение. Но както се оказа, той бе убедил цели четиринайсет от членовете на Голямото жури да дойдат в почивния си петък на извънредно заседание. От час и половина те седяха с лице към Аманда Дженкинс и слушаха внимателно; мнозина си водеха бележки, докато тя приключваше с изложението на случая Роу Къртли.
Дженкинс знаеше, че въпреки по-ранната присъда за Сандовал, сега нещата бяха на ръба. Тя се нуждаеше от дванайсет гласа, за да мине обвинението. Беше почти сигурна, че вече има десет. Но всичките четирима скептични членове на журито, независимо един от друг, правеха на пух и прах свидетелите с въпроси около липсата на физически доказателства при случая Нунйес.
Особено настъпателен бе един от тях, пенсиониран учител на име Джулиън Рос. Не намирал ли инспектор Глицки за необичайно това, че полицията не е открила физически доказателства, насочващи към г-н Къртли като евентуален убиец на Нунйес? Глицки подчертавал наличието на мотив, състоянието на трупа при откриването му и други сходни черти между двете убийства — на Сандовал и Нунйес, но не давал конкретни доказателства.