— Може би ще го направят.
Повървяха в мълчание още малко. Глицки обгърна с ръка раменете й, после я пусна. Двамата продължаваха да вървят рамо до рамо.
— Да допуснем, че журито гласува в наша подкрепа, ще можем ли да се справим с него? — попита тя.
— Не виждам защо да не можем. Справихме се последния път. Не без известни трудности, но се справихме. Пак ще го пипнем.
— Кой ще отиде?
— Лапиър събира два специални екипа. Ако допуснем, че Голямото жури реши достатъчно скоро, те ще го чакат, когато се върне вкъщи.
— Ти няма ли да отидеш?
Глицки поклати глава.
— Твърде съм замесен със случая. Мъдрите глави побеждават.
— Мислех, че искаш да бъдеш там.
— Исках. Вай взе предвид моя интерес и, мисля, реши правилно.
Повървяха до следващата пресечка. Имаше ресторант с щастливи, рано запили се петъчни веселбари, автосалон за външни поправки, студио за татуировки; навъртаха се и няколко бездомници.
— А той откъде трябва да се върне вкъщи? — попита Дженкинс.
— Откъдето… където са се развявали.
— Те?
— Той и техният иконом. Потеглиха около десет и четвърт сутринта. Следихме колата им с GPS, когато спряха в „Мишън Дистрикт“ десетина минути по-късно.
— И къде отидоха после?
— В Сан Бруно, където останаха не повече от половин час и накрая сега са в Сънивейл, отскоро. Проверих точно преди да дойдеш. Той беше още там.
— Какво има там?
— Не знам точно. Може би някое хубаво място, където да обядват. Или някой бардак. Аз…
Глицки се запъна. Той рязко хвана Дженкинс за ръката.
— Какво има, Ейб?
— Току-що ми дойде ужасна мисъл. Може би греша. Сигурно греша…
— Какво?
Глицки вече бе обърнал посоката и се връщаше с бързи стъпки към Съдебната палата.
— Трябва да се върнем и да проверим за всеки случай — каза той.
— Какво толкова? — отново попита тя.
— Не какво, а кой, Аманда! — отвърна Глицки мрачно. — Глория Гонсалвес.
Глория си правеше работния график така, че да има възможния максимум от време за децата си. Нямаше как да не оставя бебето, тригодишната Бетина, всеки ден при Анджела, която си беше направо находка — осемнайсетгодишна и приличаше повече на голяма сестра, отколкото на детегледачка. Момчетата — Рамон и шестгодишният Джералдо — вече прекарваха на училище пълен ден. Тя можеше да излезе едва след като те вземат автобуса в осем сутринта. Можеше да чисти пет или шест часа (само четири в петък) и трябваше вече да си е вкъщи към четири следобед, когато момчетата се връщат.
Днес тя бе приключила малко по-рано от обикновено. Закара двете си помощнички до техните жилища, после напазарува плодове и зеленчуци за вечеря и за уикенда. Накрая спря при Анджела, за да вземе Бетина. След като зави в пресечката, където живееха, имаше някъде около час преди момчетата да се върнат. Това бе достатъчно време да сложи нещо да се пече за вечеря и да поиграе сама с малката си дъщеричка — една специална и рядка наслада, която и двете обичаха.
Нейната улица, проточила се в равнините чак до магистралата на запад, носеше дрипавата си зимна носия: голите дървета, малките самотни къщички в избледнели пастелни цветове и останалите тук-таме ливади, оловносиви като небето над тях.
В района живееха основно работещи хора. Плътната линия коли, паркирани по бордюрите през нощта и в почивните дни, още не се бе появила. Улицата изглеждаше пуста. Глория си помисли, че тук е малко странно да се види автомобил като чисто новия бял спортен джип, паркиран през няколко къщи от тяхната. Хората на тази пресечка не си купуваха коли на ниво автосалон, като тази тойота, лексус или каквото там беше. Бялата кола изглеждаше толкова не на място, че Глория внимателно я огледа докато минаваше край нея. Обаче шофьорът — латино — й се стори някак си близък — добре облечен, но явно един от „нашите“, който принадлежеше към тази общност. Може би някакъв братовчед или новото гадже на някое момиче.
Тя спря в алеята към къщата си своята зелена и с ръждиви петна хонда от средата на деветдесетте години, след което бавно приближи към гаража на заден ход, така че от колата да може да се влезе почти направо в кухнята. Бетина беше закопчана в нейното бебешко столче на задната седалка. Глория отиде при задната врата на колата, отвори я, наведе се и бързо целуна детето по бузата.