— Ей сега, миличка.
После отвори дясната предна врата и взе двете торби с покупки.
С торбите в ръка, тя се обърна, за да изкачи трите стъпала до задната площадка на къщата. Оставяйки покупките, потърси връзката ключове в голямото си портмоне, намери ги и отвори задната врата. Отнесе торбите навътре, сложи ги на кухненския тезгях. После си спомни, че бе купила няколко опаковки Дулче де Лече — любимия сладолед на Роберто. Не искаше да го остави да се затопли и да почне да се топи. Тъй че прерови чантите, откри сладоледа и прекоси кухнята, за да сложи опаковките във фризера.
През цялото време тихичко си тананикаше, както често правеше, когато се чувстваше щастлива. Изведнъж й се стори, че е чула някакъв непривичен шум. Като затвори фризера, тя се спря на място и напрегнато се заслуша, с глава, наведена настрана.
Какъв беше този звук?
В настаналата тишина Глория чуваше по-ясно и отговорът дойде като мълния — вратата на колата се отваряше! Тя се обърна, светкавично изскочи през задната врата към площадката.
Видя мъж, който бе вече вън от колата, откъм страната на Бетина, по-близката до къщата… той се изправи и се обърна, държейки в ръце нейното момиченце.
Глория спря и замръзна на място. Очите й се разшириха от ужас.
Роу Къртли държеше нейното дете.
— Ей, Глория — каза той с жестоката си усмивка, — толкова години минаха и ти все още си добре изглеждаща жена, дяволски добре.
Докато тичаше към Съдебната палата, Глицки отвори телефонния указател на мобилния си и натисна бутона, набирайки номера на полицейското управление в Сънивейл. Тъй като повикването не бе минало през 911, диспечерът в Сънивейл го постави на изчакване. След две пресечки тичане, почти при стъпалата на палатата, Глицки се отказа, прекъсна и набра 911, откъдето автоматичен запис му каза да изчака.
С влизането на Глицки в сградата, сигналът изобщо се загуби.
Ейб пробяга през вътрешния коридор до Южната станция — закрита полицейска зона, която се намираше на приземния етаж на палатата. Намери сержант Гил Харис, който наблюдаваше данните от GPS — проследяването. Тук Глицки научи, че колата на Роу все още е паркирана някъде в Сънивейл, където се намираше вече повече от час. Сега инспекторът разполагаше с необходимата информация, такава, каквато беше за момента. Набра отново спешния телефон, който отново даваше заето.
Чак когато се върна в кабинета си — минал с усилия през тълпата във фоайето и влачен нагоре от най-бавния асансьор на света — той можа отново да набере спешния телефон. Този път имаше някакви смущения, но в крайна сметка Глицки успя и след още две минути разговаряше със сержант Брансън от полицейското управление в Сънивейл.
— Заподозреният е Роу Къртли — обясняваше Глицки. Наложи му се да диктува името буква по буква. — Той е на свобода под гаранция, по случай изнасилване и убийство…
— Няма гаранция при изнасилване и убийство — каза сержантът.
— Не питай — отсече Глицки. — Във всеки случай, той е въоръжен и опасен. До няколко часа трябва да получи обвинение за още три убийства. Така че нямам думи колко ще ви бъдем благодарни, ако можете да го приберете, по който и начин да намерите.
— Да го приберем? Какво означава това? Обвинен ли е той, или не?
— Ще бъде, по времето, когато го намерите.
— Ами ако не бъде?
— Тогава най-малкото можете да го пратите да си върви.
Още няколко секунди колебливо мълчание в ефира. После Глицки чу:
— А какво прави тук?
— Мисля, че заплашва една от свидетелките, която вероятно отново ще даде показания, а може и да й навреди.
— Коя е тя?
— Глория Гонсалвес, въпреки че фамилното име вероятно не е същото. Тя може да е омъжена, или просто под друго име.
— Ясно. Значи някоя си Глория.
— Точно така.
— И къде го показва GPS-ът?
Глицки бе записал тази информация, той погледна бележника си и каза:
— Изглежда е пресечка 900 на шосето Денис, между Бърнам и Агнес.
— Добре. А има ли данни за адреса?
— Не.
— Номерът на колата?
Глицки му го даде.
— Добре, а къде живее жената. Адресът й?
— Това също не зная.
Отново мълчание от другата страна и нещо като въздишка на досада.