— Добре, но се боя, че това не е всичко, сър. Аз се опитвах да открия Глория от почти един месец. След като съм я намерил, заедно с всички вас, бих искал да я включа — нея и цялото ви семейство — в програмата за защита на свидетели, поне докато отмине съдебното дело.
— Не. Не можем да направим това — каза Глория. — Направих го миналия път, когато бях сама, но сега имаме работа, деца, живот, както виждате. Не мога просто да изчезна отново.
— Това би било само докато свидетелствате, както миналия път.
— А кога ще бъде това?
— През август, най-рано. Може би и по-късно.
Тя отрони някакъв тъжен смях заради абсурдността на молбата.
— Не — каза тя. — Аз не съм заплаха за него и той не е опасност за мен, ако не свидетелствам. Така че няма да го направя. Просто и ясно.
Глицки изведнъж усети вътрешен студ и потрепери. Той не искаше да прилага прекомерен и незаконен натиск върху тази жена. Тя обаче трябваше да осъзнае опасността в тази ситуация.
— Знаете ли как ви намерих тук? — попита той и когато тя поклати глава, продължи: — Ние поставихме проследяващ чип на колата на Роу. Той навъртя километрите до тази улица днес и стоя тук около два часа.
Роберто и тя отново се спогледаха за миг.
— Аз не бях тук — каза тя.
— Не сте ли го виждала? Не ви ли е говорил?
Този път мигновеният поглед на Глория до съпруга й препрати ясно послание: „Не казвай нито дума“.
— Не — каза тя. — Аз просто ще позвъня на неговите родители и ще им кажа, че няма да свидетелствам. Той няма да ме търси.
Глицки държеше ръцете си здраво вкопчени една в друга върху масата, срещу мъжа и жената. Той усещаше напрежението в тях и съзнателно искаше те да се успокоят. Не искаше да скърца със зъби или да бъде заядлив — това бяха позиции, от които нямаше връщане назад. Той срещна погледа на Глория и се опита да смекчи тази обтегнатост, която виждаше в нейното изражение.
— Роу намина оттук този следобед и заплаши децата ви, нали? — каза Ейб с равен, почти безизразен тон. — Нали това се случи?
Глория изобщо не бе свикнала да лъже. Очите й се разшириха, после тя погледна за помощ към съпруга си, който не можеше да стори друго, освен да свие рамене, сякаш искаше да каже „какво мога да направя“. Накрая тя поклати глава няколко пъти, малко прекалено бързо.
— Вече ви казах.
— Да, казахте ми. Че не е направил нищо подобно. — Глицки се наведе към нея. — Истина ли беше това?
Тя пак отправи към съпруга си мълчалива молба да се намеси, но той или не отгатна знака й, или просто не знаеше какво да прави. Очите й преминаха през стаята към двете момчета, седнали на дивана. Същевременно ръцете й още по-закрилящо притиснаха малката в скута й. Накрая, тя отново поклати глава.
— Не съм го виждала. Не знам защо би паркирал наоколо.
Глицки сниши гласа си до почти недоловим шепот.
— Не искам да плаша децата ви, Глория, но аз мисля, че той е дошъл тук да ви убие, както е убил Фелисия Нунйес. И после, като е видял децата ви, му е хрумнала по-добра идея.
Тя просто се втренчи в него.
— Той трябва да бъде върнат в затвора — каза Глицки, — така че да не може да нарани някой друг.
— Той няма да нарани децата ми, ако аз не свидетелствам — каза тя. — Не би имало причина.
— Как може да знаете това? — каза Глицки. — Как може да сте сигурна?
— Моля ви! Не е нужно. — Тя повдигна брадичка и посрещна очите му. — Просто знам.
35.
Ейб Глицки се връщаше към града по Бейшор Фриуей. Чистачките по предното стъкло на колата свистяха на високи обороти. Ейб се опитваше да се утеши с факта, че сега поне имаше името и адреса на Глория Серано, а други, по-убедителни души в прокуратурата можеха да я склонят да свидетелства отново срещу Роу. Това все още можеше да стане, мислеше си той, особено ако успееха да го върнат под стража и той да не бъде повече пряка заплаха за децата й.
Мислите му продължаваха да се връщат на въпроса как Роу бе открил Глория толкова бързо и това го връщаше към старата позната тема за нещастния бюджет на градската полиция. Беше сигурен, че успехът на Роу е резултат от финансовите му възможности да наема частни детективи, които можеха да използват специални и в някои случаи откровено незаконни методи за издирването на изчезнали лица. Или пък лица, които искаха да бъдат в положението на изчезнали. Той все още се човъркаше по тази тема, когато мобилният му телефон звънна на седалката до него.