— Защото исках да разбера къде отива. И познай къде беше. У Лиза Сатоу.
Питър бе като ударен от гръм след тази новина. Трябваше му малко време, преди да попита отново.
— Какво е правил там?
— А ти какво мислиш?
— Може би защото тя е приятел, а той е искал да поговори с някого…
— Да… или това, или я чука.
— Глупости! Ти няма как да си сигурен!
После усети, че брат му искаше да му каже и нещо друго. Като разбра напълно за какво става дума, Питър пристъпи към леглото на Джон.
— Нали не мислиш, че тате е убил мама, не искаш да кажеш това? Май така мислиш, но това е пълна глупост.
— Мислиш, че не е възможно ли? Да е имал любовница и никой да не знае за нея? Аз мисля, че точно така е било и това е причината да убие мама.
— Той не е имал причина да убие мама! Той не го е направил! Той я обичаше! — Питър избухна в сълзи. — Той я обичаше, по дяволите, обичаше я! — Побеснял изведнъж, Питър се хвърли с двете ръце напред, блъсна раменете на брат си и го събори върху леглото. — Майната ти!
Джон успя да вдигне крак от пода и започна да рита. Удари брат си в гърдите и го отхвърли назад, като бързаше да се вдигне от леглото, продължавайки да ръси грубости и да хвърля удари във въздуха като подивял. Питър нападна отново, навел глава. Успя да хване Джон през кръста и да го блъсне към стената, като пътьом разби една от настолните лампи.
Джон се изправи отново, като се олюляваше и търсеше опора. Успя да удари Питър в лицето, при което малкият брат проскимтя животински и кръвта му бликна от разбития нос, но той продължаваше да напада както можеше. Двамата се изтърколиха през леглото и паднаха от другата му страна. Сцепиха една масичка в махагонов цвят, събориха още една лампа, трошаха всичко около себе си.
Майкъл Дърбин огледа пораженията в стаята на момчетата, намерил се в чудо какво да прави след това поредно бедствие. Обърна се към Чък, който стоеше до него:
— Не знам какво да кажа, освен че страшно съжалявам. Ще платя всички щети, разбира се.
— Това не е проблем, Майк.
— Е, ще платя поне част. — Той отново хвърли поглед върху безпорядъка. — Исусе! Какво им е станало?
— Говорил е на Питър — каза Чък. — Долових, че става дума за теб.
— За мен? Че какво за мен?
Чък положи ръка върху рамото му.
— Може би ти трябва да говориш с Питър?
— Мисля, че съм твърде луднал, за да говоря с Питър.
— Ако трябваше аз да съм луднал, Майк, това щеше да е заради Джон.
— Достатъчно луд съм заради двамата. — Майк за пореден път огледа стаята. — Исусе! Сякаш бомба е паднала. И какво още за Джон?
— Очевидно е казал на Питър, че ти имаш пръст в смъртта на Джанис.
Главата на Дърбин клюмна и се отпусна толкова ниско, че брадичката му почти опря в ключиците.
— Как може да го мисли собственият ми син? Как може да го мисли някой, който изобщо ме познава.
— Той те е проследил снощи, Майк. Джон го е направил, когато ти излезе оттук. Следил те е до апартамента на Лиза Сатоу.
Дърбин се обърна към своя баджанак.
— Исусе — каза той. — Не и ти, нали?
— Изобщо не бих го помислил, Майк. Просто ти казвам какво говореше синът ти. — Той посочи стаята. — С което започна всичко това.
— Аз се нуждаех да говоря с някого — каза Дърбин. — Достатъчно се жалвах на теб и Кейти. Трябваше да изляза оттук за малко, това е.
— Няма нужда нищо да ми обясняваш. Джанис е била убита от Роу Къртли и това е. Виж какво е направил с картините ти!
— Джон не може да мисли, че аз съм го направил.
Внезапно един друг глас — гласът на Питър, дрезгав и задавен — се чу зад тях.
— Точно това мисли той за картините, тате. Че ти си го направил, за да изглежда като че ли е бил Къртли…
Дърбин се обърна към по-малкия си син. Той още носеше разкъсана и оцапана с кръв риза. Лицето му бе подпухнало, очите червени, бузите му лъщяха от сълзи, носът му бе сякаш изместен встрани и хлътнал, може би разбит.
— Питър! — Дърбин, поразен от нещастния вид на милия си малък син, заговори по-меко, отколкото бе решил. — Какво, по дяволите…?
— Знам. Съжалявам. Не помня точно как тръгна всичко. Джон просто заговори налудничаво и аз му се нахвърлих. — Той погледна зад баща си към разнебитената стая. — Толкова съжалявам, чичо Чък, толкова съжалявам!