— Това е добро начало, да съжаляваш — каза Чък. — Но трябва да ти кажа, Питър, че имаш още път да извървиш. Знаеш ли къде е отишъл Джон?
Питър поклати глава в знак на отрицание.
— Той е бил у Рич, но не знам къде е сега. И не ме е грижа. Надявам се никога да не се върне.
— Не, недей да искаш това — каза Майкъл. — Той се държи по този начин, защото мама му липсва. Тя липсва на всички ни. Той не знае какво да прави и си го изкарва на мен. И на теб. Може би на всички нас. — Дърбин докосна ръката на своя син. — Но защо си го е набил в главата, Питър? Само защото отидох да видя Лиза?
Питър кимна.
— Той смята, че ти си имал нещо с нея. Аз му казах, че няма начин. Ти обичаше мама.
— Наистина обичах майка ти, Питър. Толкова я обичах! И още я обичам.
— Това му казах и аз. Казах, че ти и Лиза сте просто приятели, това е всичко. И това е истината, нали? Искам да кажа, нали това е напълно вярно?
— Разбира се — каза Дърбин. — Напълно, сто процента вярно.
Увереният отговор на бащата сякаш донесе някакво облекчение на сина. Той тежко изпусна въздух през устата и поседя със затворени очи, после отговори тихо:
— Добре. Добре тогава.
36.
Езтли и Роу се прибраха вкъщи малко след шест.
Отначало Роу искаше да се отбие отново при „Момо“, където да хапне и пийне нещо на бара, докато дойде Тифани. Но беше петък вечер и Езтли бързаше да се прибере в дома Къртли навреме. Бяха му казали, че трябва да си облече смокинга и към осем да откара съпрузите Къртли в хотел „Сейнт Френсиз“, където имаше някакъв благотворителен търг на редки вина. Така се движеше разписанието на Езтли през последния месец. Въпреки че беше много натоварен и с Роу, той бе съвсем наясно кой му разписва чековете всеки месец и ако Клиф и Тереза се нуждаеха от своя иконом, той трябваше да си бъде на мястото.
Любезен и с повдигнат дух заради благоприятния развой на следобедните събития с Глория Серано, Роу не бе възразил. И така в седем, Езтли и тримата Къртли бяха събрани всички в така наречения „малък кабинет“ — тиха, сравнително малка стая с книжни рафтове и камина, точно до трапезарията.
Облечени полуофициално, Клиф и Тереза споделяха бутилка шампанско „Кристал“, седнали коляно до коляно на малкото канапе срещу играещите пламъци на камината. Роу седеше във високо кресло, поставено напряко. Той бе взел душ и се бе преоблякъл в синя копринена риза с дълги ръкави и панталони в цвят каки. Голите му стъпала бяха положени на едно диванче. Роу държеше чаша от оловен кристал и бутилка „Реми Мартен“. Езтли стоеше в официалното си облекло срещу двамата родители и сина, близо до камината, където можеше да държи под око входа на стаята. Той не бе пушил марихуана с Роу по пътя, нито пък беше пил със семейството тази вечер. Тъй като щеше да бъде на двойна служба — шофьор и бодигард — носеше полуавтоматичен пистолет четирийсети калибър в кобур под мишницата си, различен от оръжието, което беше използвал за Мат Люис.
Роу разказваше на родителите си за добрия си късмет днес, за това, че бе намерил Глория и я бе разубедил да свидетелства.
— Ей, хора, учудващо беше да я видиш. Тази промяна в нея, която добре разбирам и която показва какво означава да живееш във вина — разказваше той. — Тя беше съвсем различна. Каза ми, че изпитвала само угризения, задето е свидетелствала срещу мен последния път.
— Вярвам ти — каза Тереза. — Винаги съм мислила, че е добро момиче, преди тя да изрече ония лъжи на свидетелската скамейка.
— Много добро — присъедини се Клиф. — И мисля, едно от най-хубавите, наистина.
— Още е такава — каза Езтли.
— Във всеки случай, яко дупе — продължи Роу. — И наистина важното е, че няма начин да отиде отново да свидетелства. Тя дори ме попита има ли как да говори с Тристан и да се отметне от нещо, може би от всичките си показания последния път.
— Роу — каза Клиф, — това е фантастично. Наистина фантастично!
— Но ми е любопитно как я намери — попита Тереза. — Разбрах от Тристан, че това се е оказало малко трудно и под въпрос.
— Е, той използваше частен детектив. Аз пък имах Ез.
Всички очи се обърнаха към иконома, който сви рамене в знак на скромност.
— Аз просто пуснах слух сред братята хиспанос. Не беше трудна работа. Имаме си мрежа от сговорни хора. И всъщност, тя не се криеше.
— Е, добре, но въпреки това, твоите усилия бяха доста по-ефикасни от работата, свършена от нашия адвокат, комуто плащаме, нали?