Езтли се усмихна.
— Имахме късмет. Но аз понякога предпочитам да имам късмет, отколкото само ум.
— Виж — каза Тереза, — тази Глория не беше ли последната? Имам предвид, последната, която може да бъде призована за следващия ти процес?
Роу блажено сръбваше от своя коняк.
— Е, никога няма да свидетелства, както излиза. Тя дори не е разбрала, че съм бил в затвора и съм излязъл.
Доста безизразното лице на Тереза почти успя да изрази изненада.
— Как може да не знае за това?
— Не мисля, че тя е голяма читателка на вестници, мамо — усмихна й се Роу. — Нито пък гледа новините.
— Тя има три малки деца — добави Езтли. — Изглежда е доста заета с тях.
— Е, това обяснява всичко — каза Тереза.
Клиф добави:
— Това е, общо взето, целият случай, няма да извадят други доказателства, прав ли съм?
— Да се надяваме — каза Роу. — Те нямат нови свидетели, вече нямат и старите. Точно на това Тристан се надяваше от началото и сега изглежда, че точно така се получава.
— Значи няма да те върнат в затвора? — попита го Тереза.
Роу сръбна още коняк, а на лицето му се появи унило изражение.
— Не искам да съм кутсузлията на семейството и да предизвиквам съдбата — каза той. — Знаете, че ще опитат. Не виждам да са се отказали. Но сега наистина имаме надежда.
— Глицки няма да се откаже — съгласи се Тереза. — Той е такава досадна неприятност! Трябва да намерим начин да го преместят в друг отдел или нещо подобно.
Но Клиф поклати глава.
— Не е важен Глицки. Важен е Фаръл. Ако той приеме, че няма доказателства, не могат да искат повторно разглеждане на делото. И ние трябва да се заемем с него. Всъщност, ние вече стигнахме до него. Отново благодарение на Ез.
Езтли едва доловимо потвърди, като наклони глава.
— Склонен съм да мисля, че Фаръл е почти изцяло неутрализиран — каза той.
Клиф сведе поглед към празната си чаша за шампанско.
— Е, всичко това плаче за наздравица. А тъкмо съм свършил шампанското. Ез, ти също можеш да сръбнеш, просто за да отпразнуваме всичко това.
— Както желаете, сър. Ще звънна да донесат още.
Дарел Брако стоеше отвън под неприятно ръмящия дъжд. Бяха на същата улица, два блока по-надолу от дома Къртли и чакаха още две момчета от общо десет — толкова беше голям екипът, който Лапиър бе събрала, за да осъществи ареста на Роу Къртли. Брако вече бе разположил хората си на позиции около къщата, но искаше да бъде сигурен, че елементът на изненада няма да бъде подложен на риск. А за беда последните две момчета идваха чак от центъра, носейки заповедта за арест.
Двойка фарове проби мъглата на завоя към тази улица две пресечки по-нататък. Дарел въздъхна с облекчение, когато новодошлите паркираха зад малкия керван, образувал се зад неговата кола. Не можейки да овладее нервите си, Брако изскочи и отиде да посрещне новите, докато шофьорът тъкмо отваряше вратата.
— Заповедта? — Това бе всичко, което можа да изрече.
— Тук е. — Шофьорът се удари с юмрук по гърдите. По звука Брако позна, че момчетата вече носеха кевлар, както и останалите от екипа.
Никой не биваше да поема рискове.
Сега вече всички бяха готови. Брако почувства нова вълна облекчение. Време беше. Той преброи хората си за последен път. Те се бяха събрали около него, всички на линия, всички добре инструктирани.
— Окей, момчета — каза. — Тихо и внимателно. Хайде да тръгваме.
Езтли отиде до масичката в дъното на малкия кабинет, върху която имаше различни ядки и хрупкави бонбончета, вече на свършване. Взе малко сребърно звънче и го разлюля. Мелодичен звън се разнесе из къщата.
Появи се една от служебно облечените млади жени в кухнята. Езтли невинаги си даваше зор да запомни имената им, защото имаше малко работа с тях. Той мислеше, че тази се казва Линда, но не би рискувал да я повика по име и да сбърка. Езтли се гордееше, че винаги е непогрешимо учтив.
— Още една бутилка „Кристал“, моля — каза той. — Голяма бутилка от хладилника. А, и още две чаши за шампанско.
Тя огледа тримата Къртли, седнали по местата си, очите й се спряха на тях за момент. На Езтли му се стори, че прочита в лицето й някаква борба да потисне израза си на негодувание. Той сам не бе имунизиран срещу подобни чувства и знаеше, че е трудно постоянно да усещаш непреодолимата пропаст между слуги и господари.