Когато нейните очи се върнаха към него, той кимна с разбиране и тя му отвърна с реверанс, както беше обучена. След това тя се взря в почти празния поднос с ядки и мина да го вземе, за да го отнесе със себе си. Очите му проследиха гладкото съвършенство на бедрата й, докато тя пресичаше трапезарията, преди да изчезне обратно в кухнята. За момент Езтли си помисли, че може да преразгледа твърдото си поведение през целия си досегашен живот — никога да не ухажва персонала. Тази млада жена беше достатъчно хубава, за да си заслужава усилията.
Но колкото бързо му бе дошла тази мисъл, толкова бързо той я прогони. Нищо добро не можеше да излезе. Само виж какви проблеми бе имал Роу. Въпреки че станалото бе отпреди години, то още рушеше живота му. Имаше достатъчно жени, които не живееха под същия покрив и на които Езтли можеше да се радва.
Само след половин минута младата прислужница се появи отново с чашите и шампанското, увито в обикновена бяла кърпа. Пренасянето на скъпата бутилка и на луксозните изтънчени чаши очевидно я правеше нервна — чашите заплашително звънкаха една в друга — и тя остави всички тези неща на малката масичка с видимо облекчение, че е успяла, без нищо да счупи. След още един малък поклон тя се завъртя и тръгна обратно към кухнята.
Езтли поднесе бутилката шампанско на съпрузите Къртли, представяйки я за тяхното одобрение. Клиф отговори с леко кимване, а Тереза каза:
— Сигурна съм, че е добро.
Езтли долавяше нещо от разговорите на семейството, които сега се въртяха около Шийла Мареняс и последната й статия. Ставаше дума за Лийлънд Крофърд, неговите виждания за полицейското управление и колко добре започвало то да работи. Икономът отиде до масичката, с опитна ръка отстрани станиола на гърлото, разхлаби телта, после внимателно обърна бутилката, задържайки тапата на мястото й. Със задоволително изпукване бутилката се отвори без разливане на скъпоценната течност. Най-напред Езтли наля една от чашите за Роу и прекоси стаята, за да му я подаде. После започна да налива на Клиф и Тереза, оставяйки за накрая своята половин чаша.
Той беше при Роу, когато усети зад себе си завърналата се млада жена. Този път тя идваше с поднос ядки, покрит със сребрист купол. Тя го разположи на малката масичка, като разчисти място наоколо, след което остана мълчаливо до нея за момент, като се държеше с ръце за двете й страни, сякаш това й беше нужно, за да запази равновесие.
Усещайки ненужното забавяне, Езтли се обърна, за да види дали всичко бе наред с нея. Точно тогава тя вдигна сребристия купол и го постави пред подноса като щит, който пречеше на Езтли да вижда какво става зад него. После младата жена спусна двете си ръце под него и извади някакъв предмет. За момент Езтли беше объркан, защото виждаше нещо странно и неочаквано за тази обстановка, толкова странно, че той бе вцепенен за момент. Тя държеше в ръце голям полуавтоматичен пистолет и започна да го вдига пред лицето си.
Когато объркването се проясни в ужасяваща и безнадеждна реалност, Езтли пусна бутилката шампанско, която държеше с дясната си ръка и със същия замах изби чашата от ръцете на Роу и тя политна към пламъците на камината.
— Ез! — Клиф трепна от внезапния шум и хвърчащата стъклария. — Какво, по дяволите…
Дясната ръка на Езтли се пресягаше за неговото собствено оръжие, а той самият се обърна към Линда, така без да иска й предостави по-широка мишена, но нямаше друг избор… Преди да извади оръжието от кобура си, тя вече бе насочила своя пищов в гърдите му.
Той дори не чу първия гърмеж, тъй като оловото го удари точно над сърцето и го хвърли по гръб на пода. После, сякаш отдалеч, той вече чу и веднага усети втори изстрел, с изгаряща болка в рамото си, а после, сред затихващите и угасващи шумове на този свят, още няколко гърмежа един след друг.
Докато накрая всичко затихна.
И потъна в мрак.
Роу сякаш не вярваше, че това наистина се случва. Не така очакваше да умре.
Той бе така отпуснат от тревата и алкохола, че се чувстваше сякаш разтопен в креслото, хлътнал във възглавничката. Тъкмо се пресягаше да вземе чашата си, когато Езтли внезапно обърна глава и погледна към Линда, после хвърли бутилката и чашата и посегна, за да извади пистолета си.
Не го извади никога повече…
А тя продължаваше да натиска спусъка. Друг изстрел удари падналия Ез — Роу сякаш бе започнал да забелязва всичко около себе си в стаята, без да може никъде да избяга, без да може дори да се сниши…