Сега чуваше скимтенето на майка си, а Линда стреля в баща му, който се опитваше да стане и после отново се срина назад. Сега тя завърташе оръжието, като стреляше непрекъснато, без да има време да се прицели, но вече насочваше пищова към гърдите му и…
Той усети първото парче олово, целия му пронизващ път отпред назад в тялото си, някъде ниско в червата, а силата от удара го просна назад и встрани в креслото.
Не можеше да свали поглед от нея. Тя все още насочваше онова нещо към него. Той се опита да вдигне ръцете си, но те сякаш не му се подчиняваха.
— Недей… — започна той.
Тя отново дръпна спусъка и нещо сякаш разкъса дясната ръка на Роу. С крайчеца на окото си той видя майка си да става… после видя как Линда се обърна към нея и стреля, повтаряйки изстрела, преди Тереза да се срине на колене.
Тереза бе още жива, но Линда не си губеше времето с майката, а продължаваше да върви напред, протегнала ръце с оръжието пред себе си, прицелвайки се точно в лицето му.
Той срещна погледа й.
Въпреки шока и болката, мозъкът на Роу се опитваше да намери смисъл във всичко това. Какво бе станало, защо? Какво толкова… Значи тя не е била в настроение? Снощи трябваше да се пребори с нея, за да го направи, но какво от това? Станалото, станало. Той не можеше да повярва, че тя не е свикнала да го прави. Тя беше голямо момиче. Тя…
Той усети как оръжието се притиска високо в дясната му буза.
— Адиос — каза тя. — Глупако.
37.
Глицки бе уведомен по телефона от Брако, който бе с една от оперативните групи. Групите се събираха пред имението на улица „Валехо“, когато чуха изстрелите от вътрешността на сградата и се втурнаха през вратата.
Ейб трябваше да спре колата си и да паркира зад редици от полицейски коли и бусове на почти две пресечки разстояние. Валеше силно и някак си изглеждаше невероятно, че такава тълпа — от полицейски персонал, любопитни съседи, телевизионни екипи, политици и репортери — се беше събрала за толкова кратко време.
От друга страна, това, което беше станало, също изглеждаше невъзможно. И всички тези хора не искаха да знаят за безжалостното време, мръзнеха под чадърите и се притискаха до жълтите полицейски заградителни ленти, опънати надлъж по улицата и покрай имота на Къртли.
Глицки си проби път през масата хора, мушна се под лентата и показа картата си на един полицай, който пазеше на стъпалата. След като вече бе влязъл благополучно в охранявания периметър, той бързо се обърна да погледне зад себе си.
Пресметна, че там имаше цели петнайсет черно-бели патрулни коли и техните червени и сини светлини пулсираха в нощта. Някой вече беше разположил поне един комплект прожектори, които още по-ярко осветяваха мястото. Глицки преброи поне четири буса на телевизионни екипи, които сигурно бяха се усетили още преди него. Шийла Мареняс се опитваше, засега безуспешно, да си пробие път през заградителната линия. Лийланд Крофърд даваше интервю пред групичка телевизионни репортери край своята лимузина.
Глицки пробяга нагоре по стъпалата и забави ход при отворената врата, където Брако чакаше да го посрещне.
— Бързо дойде — каза инспекторът.
— Бях мотивиран. Къде е станало…
Брако посочи и сам тръгна към кабинета библиотека на семейство Къртли. Глицки вървеше по петите му.
— Тук ли е вече шефката? — попита Глицки.
— Не още.
— Дойдоха ли от „Съдебна медицина“?
— Да. Имаме и заподозрян под стража в кухнята, там в дъното. Една от прислужниците, Линда Салседо. Не ни създава проблеми.
— Да се надяваме, че така ще бъде и нататък. Намерихте ли оръжието?
— Вече е с етикет и в торбичка. Пуснала го е на пода, още щом влязохме…
— Пуснала го?
— Да, преди да отвори вратата след като ние позвънихме. После ни показа къде да вървим. Още мирише на кордит. Най-щурото нещо, което някога съм виждал.
Междувременно бяха стигнали сводестата врата на малка стая; охраняваха я двама души, за които Ейб предположи, че са от групата по задържането. Глицки спря на стъпка след Дарел и кимна на двамата мъже. Помещението бе ярко осветено от скъпия кристален полилей и двата преносими прожектора, донесени от следователите. Кабинетът библиотека беше дълъг може би пет метра и широк около четири. Изглеждаше пълен с трупове.
Въпреки дългия си опит, Глицки бе поразен от толкова много смърт в толкова тясно място.