— Би могъл — каза Глицки, прехапвайки устна. — Има ли отпечатъци на Роу по самия пищов?
— Не.
— А на иконома?
— Няколко.
— Хм…
— Тогава какво означава всичко това, Ейб? Ако Роу не го е застрелял…
— Както и да изглежда, аз все пак мисля, че най-вероятно Роу го е направил…
— Знам. Но ако все пак не е бил той? — попита Аманда с леко треперещ глас. — Тогава какво ще правим?
Глицки не можеше да предложи нещо твърде утешително.
— Разбери — каза той, — който и да е дръпнал спусъка, Роу е бил отговорен. Той е отговорен за всичко това.
Свръхдозата витамин D или каквото там беше, бе изветряла напълно, когато Глицки се появи пред бюрото на Дарел Брако с подробности за убийството. Неговият инспектор попълваше някакъв административен доклад. Той бе изцяло погълнат в писанието си, когато Глицки се бутна в ъгъла на бюрото му, седна на плота и каза:
— Не желая дори да започвам да ти обяснявам колко не ми се ще да ти задавам този въпрос.
— Тогава недей — каза Брако, вдигайки поглед.
— Аха, ама тук са раздадени картите. Отивам аз тази сутрин на работа и светът е чудничко място. Просто щастие! Роу Къртли ни се махна от главата завинаги, както и целия му отвратителен дом. Всичките случаи изглеждат приключени. Дотук всичко е супер, нали?
— Да, и на мен така ми се струва.
— Така. И знаеш ли какво се случи? Аманда отива на работа тази сутрин и се отбива в лабораторията, за да вземе балистичната експертиза на куршума, който уби приятеля й.
— Окей.
— Не е толкова окей. Всъщност този куршум не е изстрелян от пищова на Роу, а от този на бодигарда му.
— Нали не искаш да кажеш, че Роу не го е направил? — Брако се хвана за главата и погледна към небесата.
— Не искам. Тази експертиза не значи, че Роу не е виновен. Но ти знаеш най-добре какво би трябвало да си помислим. Най-вероятно Роу не е стрелял лично. Сигурно е бил другият, икономът.
— Ето защо проклетият ацтек ни предложи да мине на полиграф — попита Брако и щракна с пръсти. — Кучият син щеше да го мине успешно, нали така? Щеше да ни преметне, за бога! — досети се Брако и внезапно се ухили. — Но това са просто чуднички новини. Четиринайсет години съм ченге и накрая ми се удава истинската възможност да кажа „икономът го е направил“. Колко приятно, нали?
— Не искам да е бил икономът, така че хич не е приятно.
— Не бих се косил за това, Ейб. Вероятно е бил Роу. Както и да е, какво значение има вече? Всички, за които има значение, са мъртви.
— Не е така. Важно е за мен.
— Защо?
— Защото аз съм абсолютно сигурен, че Роу е убил Мат Люис. Той е имал мотив, искам да ти кажа. Имал е и благоприятна възможност. Едно време не се съмнявахме, че е бил точно той. Сега вече не е толкова ясно, вече има съмнение. Може и да не го е направил, в крайна сметка.
— Пак ти повтарям, Ейб, какво от това, на кого му пука? И той, и икономът са мъртви.
— Пука ми на мен, защото започнах да се съмнявам по другия случай, за който бях напълно сигурен. Джанис Дърбин.
— Не — каза Брако. — За Джанис Дърбин нямаме никакво съмнение. С обувките, огъня и така нататък. Това определено е почеркът на Роу.
— Може би — каза Глицки. — Освен ако не е бил там. Имаше алиби, не помниш ли?
— Дрън-дрън.
— Добре, спомни си разговора си с него в кабинета на Денарди, когато Роу по същество призна, че е убил Мат Люис и все пак накрая излезе, че не е така.
— До, но аз все още мисля, че той е дръпнал спусъка.
— Добре. Мисли, каквото искаш. Но в същия разговор той ни представи алиби за сутринта, когато бе убита Джанис Дърбин. Помниш, нали?
— Разбира се. Родителите, икономът и прислужницата.
— Прислужницата — каза Глицки. — Това ще да е била Линда Салседо, нали?
Брако отново седна и се облегна назад, затваряйки очи.
— Това ли беше въпросът, който не искаше да ми задаваш?
— Не исках е дори меко казано.
— Тогава пак ти повтарям. Недей!
— Но трябва. Тя е последният човек на света, който би искал да дава на Роу алиби за нещо. Не е била на съд досега и няма адвокат. Искам да минеш през предварителния арест и да видиш дали ще проговори пред тебе. Питай я дали си спомня Роу да е излизал рано сутринта през последните две седмици. Тя вече ни каза, че заспива късно. Ако тя все пак потвърди неговото алиби… ако той не е могъл да бъде там…