— Тогава кой я е убил?
— Роу Къртли го е направил, Джон. Аз бях главната причина той да лежи в затвора толкова време. Затова е убил нея и е унищожил рисунките ми, за да ме накаже. Защо не можеш да го проумееш?
— Защото, татко, той беше със счупена ръка. Какво ще кажеш за това? По всички вестници пишеше как са го наредили полицаите, когато са го арестували. Не можеш да удушиш някого със счупена ръка, не някой като мама, поне. Тя беше достатъчно силна, знаеш. Тя още можеше да бие Питър на канадска борба. Така че това не е било възможно. Тогава кой го е направил? — Той стовари разперената си длан върху масата до себе си, очите му бяха изпълнени с гняв и объркване. — Смяташ ли, че не съм мислил достатъчно? Мислиш ли, че много ми се иска да вярвам в това — че баща ми го е направил и така е прецакал живота на всички ни? Така че ако не е Роу Къртли, то кой? Особено след като не можеш да си спомниш какво точно си правил онази сутрин?
— Запомнил съм, помня, разбери. Просто не можах да стигна по времето, когато трябваше…
— Чуваш ли се какво говориш? Съшито с бели конци, направо глупости…
— Беше, каквото беше, Джон. Беше, каквото беше — уплашен, че може да го загуби отново и може би завинаги, Майкъл се приближи. — Слушай — каза той с настоятелен, но спокоен тон. — Едва ли искаш да чуеш това, но не аз съм имал… връзка.
— Искаш да кажеш, че е била мама?
— Да, майка ти.
— Шибана лъжа!
— Не, истина е. Просто знай, че има още някой в картинката.
— Кой?
— Нямам представа. Инспектор Глицки не знае. Може би някой от нейните пациенти. Но лошото е, че след смъртта на Роу, Глицки вече не търси толкова усилено. Мисли, че е бил Роу.
— Не може да го мисли. Дяволски удобно е. Извън това, обаче, няма никакъв смисъл, не е убедително.
— Той все пак мисли, че е Роу. Но в крайна сметка ние може никога да не разберем кой я е убил. Тази мисъл просто ме смазва, но може накрая да останем без отговор — добави той, след което сведе глава, протегна ръка и докосна коляното на сина си. — Върни се у дома, Джон, моля те!
Устните на Джон оставаха стиснати, а стойката му — непреклонно скована. Сълзи се събираха в ъгълчетата на очите му и започваха да преливат.
— Къде живееше, впрочем?
— У Рич.
— Казват, че не си бил там.
— Зная.
Чувствата на Майкъл към семейството на Рич не бяха никак топли.
— Е, в сряда ще се изнесем от Чък и Кейти и ще отидем в мотел. Мисля, че е време да започнем да се спогаждаме като семейство. Мислиш ли, че си склонен да опиташ?
Джон яростно забърса капките сълзи, потекли по бузите му.
— Не знам, татко. Знам само, че искам да убия онзи, който е убил мама.
— Аз също, Джон. Нямаш представа колко усилия са ми необходими да не ида пред къщата на Роу Къртли с някое оръжие. И Бог ми е свидетел, не бях аз. Не бях аз. Много е важно за мен да ми повярваш. Мислиш ли, че можеш да го направиш?
Джон рязко се облегна назад в стола си, скръсти ръце, лицето му бе сковано като маска.
След няколко дълги мига, в които чуваше само биенето на сърцето си, Майкъл разбра, че каквото е могъл да направи при сина си за днес, вече е направено. Той стана, нежно докосна рамото му с ръка и се запъти към вратата.
Дарел Брако оформяше въпросите си към Линда Салседо така, че тя да не разбере за какво всъщност я разпитваше — а именно за алибито на Роу Къртли онази сутрин, когато Джанис Дърбин бе убита. Той се правеше, че събира общи сведения за ежедневния живот в имението на семейство Къртли. И тя беше непоколебимо уверена в отговорите си; откакто за първи път е бил освободен под гаранция, с изключение на задържането си във временния арест от Глицки и сие и на още една вечер миналата седмица, Роу е прекарвал всяка нощ в спалнята си. Никога не е ставал преди девет и половина сутринта. Линда помнеше всичко това особено точно, защото винаги се бе събуждала в шест и половина и графикът й бе един и същ — почистване на горния етаж, преди да слезе долу и да приготви закуската. Тя минаваше пред стаята на Роу всяка сутрин, леко почукваше и открехваше вратата. Искаше да види дали е станал, за да може да почисти стаята и да оправи леглото. Но не, той си беше в стаята всеки път. Определено. Беше се появявал долу, докато съпрузите Къртли закусваха и дори след това.
Това не бяха сведенията, които Глицки искаше да чуе.
След като Брако напусна кабинета му, Глицки към половин час седя сам на бюрото си, изпълнен с несигурност и лоши мисли. Накрая стана, мина край бюрото и отиде до черната дъска, където записваше задачите и активните случаи на отдел „Убийства“. Върху избърсаното свободно място, където до тази сутрин бе изписано името на Фелисия Нунйес, той написа името „Джанис Дърбин“. Написа го с големи печатни букви, а в празен четириъгълник вдясно изписа „Глицки“.