Прегледът на архивите на Джанис Дърбин в кабинета щеше да бъде дълга и монотонна работа, изискваща специалист, определен от съда. Изискваше се човек с медицинско образование, който да запази, доколкото е възможно, лекарската тайна по отношение на мнозинството от пациентите. Трябваше да се направи опит за намиране на доказателства за плътска връзка между Джанис и някой, който е идвал да се консултира с нея. Търсенето можеше да се влачи със седмици, дори месеци и в крайна сметка да не роди нищо. Защото истината бе, че има цяла вселена от мъже и дори жени, които може да са били в интимна връзка с Джанис, без да са й били пациенти.
И всичко това беше от значение, само в случай че самият Майкъл Дърбин не бе имал връзка. Беше съвсем вероятно той да е прихванал хламидия и убил жена си — може би неволно — след като тя се е заразила и се е нахвърлила върху него заради това. Разбира се, ако вярваше, че Майкъл е убил жена си, Глицки трябваше да вярва и в другото — че той сам е разкъсал творенията на своя живот. Това бе неприятен, но не и невъзможен сценарий, такъв, който точно би подхождал на един отчаян, обезумял от страх убиец.
Във всеки случай Глицки бе оставил да изтече твърде много време заради убеждението си във вината на Роу Къртли. Вече бяха минали единайсет дни от смъртта на Джанис и следата меко казано изстиваше.
Глицки загуби още час в попълване на документи. Подготвяше искане за специалист психиатър и заповед за обиск. Щом беше готов, той се качи в колата си и спря пред входа на широката и ниска офис сграда между търговския център Стоунстън и Държавния университет на Сан Франциско, където се намираше кабинетът на Джанис Дърбин. Сградата беше относително модерна, без видима претенциозност и ненужни украси. Джанис бе работила в апартамент 204, точно срещу асансьора на втория етаж. Глицки вече стоеше в коридора пред отворената врата на кабинета и се взираше през полуотворените сиви щори. От входа се виждаше ясно целият кабинет.
Нямаше отделно помещение за чакалня, само голям хол с две стандартни кушетки. Едната бе покрай дясната стена. Другата беше под големия правоъгълен прозорец — също с полуспуснати жалузи — който заемаше по-голямата част от задната стена. Отляво, нисък шкаф от тъмно дърво изглежда съдържаше архива на Джанис. Между двете кушетки имаше голямо кресло от червена кожа, масичка с телефон и голяма настолна лампа отстрани. Огромен морав диван бе разположен в най-отдалечения ъгъл. Няколко картини в изящни рамки висяха на всяка от стените, но отблясъците от външния прозорец пречеха да се види точно в какъв стил бяха.
„Може би импресионизъм — реши Глицки. — Не че има кой знае какво значение.“ Виждаше чисто, спретнато и непретенциозно работно място.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Глицки се извърна и се озова лице в лице с една привлекателна, добре сложена чернокожа жена в портиерска униформа. Изглеждаше малко под трийсетгодишна. Като се представи и показа значката си, той каза:
— Както може би знаете, доктор Дърбин е била убита преди малко повече от седмица. Искам да говоря с някой от нейните съседи в тази сграда и да видя дали нещо може да хвърли светлина върху разследването.
— По какъв начин?
— По всякакъв, наистина. Все още не сме напреднали много. Познавахте ли Джанис Дърбин?
— Не точно. Само, както се досещате, от дамската или като се разминавахме по коридорите. Не можех да повярвам, когато тук се разчу какво е станало. Никой не можеше. Никога не можете да си помислите, че нещо подобно би се случило на човек, когото познавате. Или на човек като нея.
— Що за човек беше тя?
— Е, как да кажа… учтива, мила, елегантна, земна. Съвсем редовна личност.
— Знаете ли дали имаше някакви по-близки приятели в тази сграда? Хора, с които да излиза заедно, с които да е по-близка от обикновено?
— Не, наистина не знам. Не искам да кажа, че е нямало, просто аз не съм обръщала внимание. Ние не сме някаква голяма служба, както може би се досещате. В тази сграда има най-различни офиси и апартаменти и всеки си гледа своето. Аз съм от „Бейвю секюрити“, там в дъното, в двеста и седма. Може би доктор Мичъл на долния етаж я познаваше по-добре, но той всъщност е зъболекар. Държи сам цял тристаен апартамент. Той е сред асовете в бранша. Много лъскаво и скъпо оборудване, да знаете. Може би затова сградата би трябвало да има собствена охранителна служба, макар че ние можем да хвърляме по едно око заради всички.