— Е, благодаря ви — каза Глицки. — Може би просто ще почукам на няколко врати. Нямате нищо против, нали?
— Давайте — каза тя, — и късмет!
Започвайки от двеста и първа стая от другата страна на коридора, Глицки бързо провери нечетните номера на втория етаж, след което се зае с кабинетите от страната на Джанис, която гледаше на запад към широкия паркинг зад „Стоунстън“. Както жената от „Бейвю“ бе предположила, не успя да открие нищо от значение. Шест от кабинетите бяха на лекари или психиатри. Двама от лекарите консултираха пациенти при първото му минаване и той реши да не ги безпокои. Никой от другите четирима, нито пък хората от застрахователната компания в апартамент двеста и три, познаваха Джанис повече, отколкото първата жена, която беше срещнал.
Същото бе положението и в офисите откъм страната на Джанис, докато стигна до номер двеста и осем, клуб по аеробика и пилатес. Глицки едва не го подмина, смятайки, че тази стая се използва от хората в сградата като следработен фитнес. Дори не знаеше дали определен човек държи това помещение. В крайна сметка, след като приключи с останалите стаи на втория етаж, Глицки почука.
Макар и без видим грим и леко лъщяща от изпотяване, жената, която отвори вратата беше главозамайваща. Облечена бе само в червен комбинезон, а русата й коса, стегната назад с червена лентичка, падаше до раменете й. Тя откриваше широко, светло чело над красиви тюркоазени очи. Вероятно малко над четирийсетте, тя имаше едва забележими бръчки в ъглите на характерните си очи. Като изключим тях, лицето й би могло да бъде на двайсетгодишно момиче.
— Здравейте — каза тя, протягайки ръка — Аз съм Холи.
— Здравейте. — Глицки стисна ръката й, показа значката си и подкара направо: — Аз съм Ейб Глицки, отдел „Убийства“, SFPD. Може ли да ми отговорите на няколко въпроса?
Тя хвърли поглед през рамо към очевидно празното студио и сви рамене.
— Разбира се. Това трябва да е във връзка с Джанис, нали? — попита тя, след което изведнъж невероятните й очи проблеснаха. — Тази проклета гадина!
— Имате предвид доктор Дърбин ли? — Буйната реакция на Холи хвана Глицки неподготвен.
— Не, за бога! — извика Холи и размаха ръце пред лицето си. — Разбира се, че нямам предвид Джанис, а гадината, която я уби.
— Значи познавахте доктор Дърбин, така ли?
— Да. Не искам да кажа, че сме били приятелки от дълго време. Тъкмо отварях студиото преди два месеца, но тя беше… Мислех си, че ще останем приятелки завинаги, знаете как е. Срещате някого и го харесвате от раз; случвало ли ви се е?
— Не ми се случва твърде често — отвърна Глицки с леко приглушен глас.
— Сигурно не. Зная какво имате предвид. Не е твърде често, дявол да го вземе!
— Значи смятате, че бяхте на път да я опознаете добре? — попита лейтенантът.
Тя кимна, вече мъртвешки мрачна.
— Мисля, че Джанис беше на път да ми стане най-добрата приятелка. Някои дни имаше по един-два свободни часа между ангажиментите си. Тогава наминаваше при мен, а както виждате, салонът не е твърде популярен; имам доста свободно време. Виждахме се и си говорехме.
— За какво?
— За всичко. За децата, за това как да останеш във форма след четирийсетте, за собствения бизнес, за книги и филми… Каквото ви дойде на ум…
— А за мъже?
— Разбира се — отвърна тя и наклони глава настрани.
— Говорили ли сте за някого с изключение на съпруга й? — наостри уши Глицки.
— Рядко — отвърна Холи, след което, балансирайки от крак на крак, добави: — Разбирам, искате да знаете дали се е виждала с някой друг, нали така? — Тя направи кратка пауза. — Да, виждаше се.
— С някой от пациентите си ли? — попита Глицки. — Споменавала ли ви е с кого?
— Не. Искам да кажа да, спомена, че има странична връзка. Но не е някой от пациентите й.
— Сигурна ли сте?
— Освен ако ме е лъгала, но мисля, че не е.
— Тогава кой беше? Срещала ли сте го някога? Виждала ли сте го?
— Не.
— Казвала ли е някога името му?