Внезапно Кейти се изправи, избърсвайки очи си с престилката.
— Съжалявам — каза тя. — Може би не биваше да ви натоварвам с всичко това.
— Всичко е наред — отвърна той. — Такъв е животът, виждал съм го и преди.
— Не знам как се справяте — тя надигна кафето си и отпи, — всичките жертви и техните семейства… Всички са поне толкова зле, колкото нас, нали?
— Всички страдат. Всеки се справя посвоему, но никога не е лесно.
— Това трябва да е полезно за мотивацията ви. Във вашата, полицейската работа, имам предвид. Мъката на жертвите…
Глицки щеше да се усмихне, но се сдържа.
— Наистина има значение — отвърна той.
Двамата се върнаха към чашите си и помълчаха.
— Може ли да ви питам нещо друго? — каза Кейти.
— Досега не сте питала нищо важно, така че давайте…
— Защо още разпитвате Майкъл? Мислех, че е съвсем ясно. Това с Джанис. Бил е Роу Къртли.
Глицки повъртя чашата чай в ръка, след което каза:
— Още нямаме отговор на някои въпроси — отвърна той сухо.
— Какви например? — попита тя, след което внезапно вдигна ръка и закри устата си. — Имате предвид, че може да не е бил Роу? Не мислите сериозно, че е бил Майкъл, нали?
— Не бива да се прибързва с изводите. Имам някои въпроси към Майкъл. Това е всичко.
Тя сложи ръце на масата.
— Той не е направил това, инспектор Глицки. Вие не го познавате. Просто не би могъл да го направи! Той обичаше Джанис, толкова я обичаше!
— Сигурен съм — отвърна Глицки.
— Що за отговор е това? — изуми се Кейти.
— Съжалявам — извини се лейтенантът, ставайки. — Наистина нямам по-добър в момента.
— Тя е имала хламидия — каза Глицки.
Двамата с Дърбин седяха в кабинета библиотека на Чък Новио. Вратата бе затворена, за да не идва шум от другите стаи, а и за да осигури известна дискретност. Глицки седеше приведен напред на бюрото, а Майкъл се бе настанил в единия край на кожения диван с крака върху масичката за кафе.
— Какво? — попита Майкъл, след което се сепна, сякаш събуден от дълга дрямка и седна на ръба на дивана. — Какво означава това?
— Предава се по полов път.
— Не, не питах за това. Знам какво е хламидия. Казвате, че Джанис е имала…
— Вие не знаехте ли?
— Не. Как бих могъл?
— Ако изискаме по съдебен ред медицинското ви досие, сигурно бихме открили, че сте се лекувал от хламидия.
— Изобщо не съм. Как открихте това при нея?
— При аутопсията.
— Защо не ми казахте по-рано, лейтенант?
— Когато получихме резултатите, положението във вашето семейство не беше никак добро. Искахме да ви спестим част от мъката. Освен това тогава мислехме, че Роу Къртли е убиецът.
— Не го ли мислите все още?
— Вече не сме толкова убедени. Алибито му е извън всякакво съмнение. Той не е бил във вашия дом в онази сутрин, Майкъл.
— Нито пък аз.
— Това съм го чувал. А Джанис казвала ли ви е, че е имала заболяване, предавано по полов път?
— Не. Вече ви обясних. Не бяхме правили секс от два месеца. Което беше основната причина да подозирам, че ме мами. Сега вече знам защо сексът е бил отрязан. Щял съм да прихвана хламидия и да разбера със сигурност всичко, нали?
— Точно така — отвърна Глицки. — Вече сте подозирали жена си — добави той и се втренчи в лицето на Майкъл. — Знаели сте, освен това, всичко за Роу: как е оправял жертвите си; вече сте били наясно, че той е на свобода под гаранция… Ако искахте да изглежда като негова работа, вероятно бихте влязъл във връзка с Роу, за да гарантирате, че той няма солидно алиби в удобния за вас ден и час. Може би сте го поканил под някакъв претекст да намине у вас. Трябвало е да осигурите присъствието му в непосредствена близост до вашия дом, за да успеете да го натопите — продължи Глицки, без да извръща очи.
Дърбин посрещна погледа му.
— Знаете ли, лейтенант, аз доброволно се съгласих да се срещнем тази вечер, но трябва да ви кажа, че нямам намерение да търпя това повече. Правя всичко възможно да бъда опора за семейството си след трагедията със смъртта на жена ми. И просто нямам вече сили да споря с вас за тези безумни подозрения. Ако мислите да ме арестувате, намерете доказателства и действайте. Ако не мислите, лейтенант, отстранете се, по дяволите, от погледа ми, за да мога да продължа да живея живота си — това, което е останало от него…