— Радвам се, че си толкова уверен — усмихна се Майкъл. Иска ми се да имах твоето спокойствие.
— Ти сам го каза. — Чък вдигна чаша за наздраве. — Той не може да има някакви доказателства срещу теб, след като нищо не си направил. Няма доказателства, няма съд.
— Да, но ако дори само ме арестуват, цялото време преди съда ще бъда в ареста.
— Ще платим гаранция за теб, Майкъл — подскочи Кейти след неговите думи.
— Благодаря ви, но само ако можете.
— Е, хайде засега да не слагаме колата пред коня — каза Чък. — Не смятам, че Глицки се кани да те арестува.
— Аз бях с него днес, Чък. Аз го слушах. Той се кани повече, отколкото си мислиш. Мен ме оставете, но си мисля какво би причинило това на децата. Джон вече подозира, че може да съм бил аз. Ако ги загубя всички заради това… — Той взе чашата си и отпи глътка. — Не знам какво бих направил. Не мога да ги оставя да ме виждат как минавам през всичко това.
— Бъди сигурен, че можеш и ще се справиш — каза Кейти. — Ще прескочиш трапа, и ние всички заедно с теб.
— Не знам дали ще си заслужава…
— Разбира се, че да — увери го Кейти, след което мина покрай тезгяха, взе наполовина пълната все още чаша на Майкъл и го целуна по бузата. После се върна обратно към мивката и обърна чашата, за да излее виното. — Очевидно е, че тази червена помия не помага за душевното ти състояние сега — обясни тя. — Първо, никой не се кани да те арестува. И ако наистина го направят, ние всички сме на твоя страна. Ще направим всичко, за да те върнем на свобода. Разбра ли ме?
— Да. — Той въздъхна дълбоко. — Просто съм толкова уморен. Уморен от подозренията, от съмненията на сина ми, уморен от Глицки и от живота без Джанис. От живота изобщо… Писна ми вече.
— Не казвай това, Майкъл.
Той се взря в нея с размътен поглед.
— Добре тогава — отвърна той. — Няма.
Глицки се събуди с приглушен стон и се изправи в леглото с ръка на сърцето си. Поемаше въздух на тежки тласъци. До него Трея веднага се опря на лакти в леглото, след което постави едната си ръка на гърба му, а с другата се пресегна и потърси къде да я положи близо до сърцето му. Беше си спомнила неговия инфаркт преди години.
— Мили, какво ти е? Добре ли си?
Той поклати глава настрани и продължи да диша тежко.
— Ейб! Кажи ми! Пак ли е сърцето ти? Да звъня ли на Бърза помощ?
Той отрони накрая няколко думи:
— Не, не. Добре съм! Добре съм… — успокои я той, след което отново въздъхна дълбоко и мъчително и завърши това, което искаше да каже: — Просто се готвех да ставам — обясни, след което наистина започна да се надига.
— Не, недей. Просто си стой тука, лягай обратно в леглото!
— Не мога.
— Можеш, по дяволите, можеш! Успокой се!
Но той остана седнал. Бавно провлачи ръка нагоре и покри с пръсти ръката на жена си, която все още бе притисната към сърцето му.
— Добре — каза той, сякаш на себе си. — Няма да ставам.
— Какво беше това, ако не сърдечен пристъп? — прошепна Трея. — Кошмар?
— Не е кошмар. Аз не бях заспал.
— Тогава какво?
— Джанис Дърбин — каза той. — Просто още нещо, което съм пропуснал, но то може да се окаже доста важно. — Той се обърна към нея. — Все пак трябва да стана, миличка.
— Ейб, посред нощ е. Какво смяташ да правиш?
— Не знам, но е изключено да заспя отново.
41.
Глицки седеше в колата си на широкия заден паркинг при офис сградата на Джанис Дърбин. Видя добре сложената черна жена в служебна униформа, която излизаше от своята кола няколко минути преди осем. Събирайки цялото си търпение, Глицки й даде още десет минути да се разположи, след което влезе в сградата и се изкачи по стълбите до апартамент 207.
Тя го позна веднага и го посрещна със сърдечна усмивка.
— Съжалявам, не запомних името ви.
— Глицки — каза й той. — Лейтенант Ейб Глицки.
— Аз съм Роберта. И тъй, какво мога да направя за вас днес, лейтенант Глицки?
— Е, както си спомняте, вчера ви питах кой в сградата може да познава Джанис Дърбин или да е близък с нея. Оказа се, че това не е бил точният въпрос. Говорих с Холи, русата жена от вашия коридор. Тя ми каза какво й е споделила Джанис: имала е извънбрачна връзка и вероятно този човек е идвал в сградата след работното й време. Може би няколко пъти. Сетих се, че вие сигурно имате видеокамери, монтирани над вратите, и си мисля дали някоя от тях не е заснела него или колата му.