Роберта сви устни в израз на разочарование.
— Това е могло да стане преди повече от седмица, нали?
— Точно така. Най-малко десет дни, може би доста повече.
— Съжалявам — каза тя, навеждайки глава. — Май нямате късмет. Камерите ни работят на седемдневен цикъл в тази сграда и в повечето други, които наблюдаваме. Ако трябва да идентифицираме някого заради оплакване, ние знаем кого търсим още на следващия ден. Разбирате какво искам да кажа… Обикновено се обръщат към нас заради кражба или вандализъм. Най-много три дни, ако е след уикенда. Сигурен ли сте, че това, което търсите, е станало преди толкова време?
— Боя се, че да. Дори повече време е минало — кимна Глицки, видимо разочарован. — Бихте ли ми казали по какъв друг начин наблюдавате сградата? Забелязах, че имате аларми на вратите. Хората набират код, когато влизат или излизат, нали?
— Точно така. Но това е в извънработно време. В нормалните бизнес часове се влиза напълно свободно — изведнъж се оживи Роберта и щракна с пръсти. — Но вижте, тук може би има нещо друго.
Тя стана от бюрото си и отиде до редица етажерки с архиви до стената отдясно.
— Имаме нощен автопатрул. Минават оттук на всеки два часа от шест вечерта до осем сутринта. Всяка нощ. Извършват физическо наблюдение на сградата и паркинга. Клиентите, пациентите и наемателите са свободни да използват паркинга когато искат, но през нощта обикновено е съвсем празен. И в случай че има кола, която не е на някой от наемателите, патрулът отбелязва регистрационен номер, марка, модел, цвят и тям подобни. Поне това се очаква от тях… — с тези думи тя посегна към една от етажерките и взе две сравнително тънки папки. — Това са разпечатки от докладите за миналия декември. Данните за февруари вероятно са все още в екипа. Прегледайте ги, ако искате.
В четири без четвърт, веднага щом се върна в кабинета си след последната за деня лекция, Новио включи мобилния си телефон.
— Чък, Майкъл се обажда — включи се веднага гласовата поща. Гласът на Дърбин бе дрезгав от вълнение. — Моля те, набери ме веднага, щом чуеш това. Спешно е.
Мръщейки се заради напрежението в гласа на Дърбин, Чък натисна „отговор“ на своя новичък телефон и зачака да го свържат. Това стана още преди края на първия сигнал „свободно“.
— Чък! Слава богу! Къде си?
— В стаята си. Тъкмо приключвам.
— Може ли да се срещнем при Джанис веднага?
— В кабинета й?
— Да.
— Разбрано. А какво е станало?
— Какво ли не. Току-що говорих с Глицки. Мисля, че той е тръгнал към къщата ти да ме арестува. Искам да избегна това. Няма да ходя в пандиза — последва кратка пауза. — Взел съм си ловджийската пушка.
Новио изруга на ум, след което каза със съвършено спокоен тон:
— Не прави глупости, Майкъл. Тръгвам веднага. Дръж се!
След по-малко от десет минути Чък вече беше пред кабинета на Джанис и почука.
— Влизай!
Майкъл бе полуизлегнат на кушетката под прозореца, стиснал ръце в скута си. Лицето му изглеждаше бледо, изпито от умора и безсъние. Пушката му лежеше на шкафа до него. Цевите бяха скършени, проблясваха месинговите дъна на гилзите.
Оръжието беше заредено.
Очите на Чък шареха от Майкъл към оръжието и обратно. Той внимателно затвори вратата зад себе си, после се обърна и погледна Майкъл изпитателно.
— Какво правиш? — попита той, махвайки с ръка към пушката. — Какво прави това нещо тук?
— Казах ти, че няма да ходя в пандиза, Чък.
— Разбира се, че няма.
— Не, казах ти буквално, че няма да стъпя в ареста. Ако Глицки идва за мен, няма да му доставя това удоволствие. Няма да оставя децата ми да гледат цялата Голгота на съда, с баща им, обвинен в убийство.
— Децата ще се справят добре, Майкъл. Ще им бъде много по-зле, ако изобщо те няма.
— Не знам дали е така.
— Добре, аз ти казвам, че е така — извърна се Чък и се облегна на ръба на коженото кресло. — Ще ти наемем най-добрия адвокат в града и…
Но Майкъл вече вдигаше ръка и клатеше глава в знак на отрицание.
— Това няма да се случи. Нищо от това, което твърдиш…
— Нищо от кое? Какво искаш да кажеш?
— Знаеш ли, исках да кажа, че дойдох тук, мислейки, че е добро място да свърша с всичко. Нещо като равностоен отговор. Джанис ме предаде и аз ще пръсна главата си насред кабинета й. Разбираш ли какво ти казвам?