Глицки само „изпускаше пара“ — това бе съвършено ясно на Фаръл. Все пак той почувства за необходимо да изкаже ясно своето становище по въпроса.
— Не. Слушай ме внимателно: ще ни бъде достатъчно трудно да насрочим делото му в разумни срокове, дори и без да мътим водата с „полицейски произвол“ и арест без доказателства. — Фаръл замълча за миг и си пое въздух. — А пресата? Научили ли са вече за убийството? Направили ли са връзката?
— Под апартамента бяха паркирани няколко фургона от кабелните телевизии. Не знам дали някой още е свързал Фелисия Нунйес с Роу, обаче е въпрос на време да го направят. Просто няма начин — трябва да го прибера „на топло“ преди да излязат с новината.
— И после? Мислиш ли, че няма да има алиби? Как смяташ, дали ще те покани у тях да поговорите на чай? И още, че ще ти дадат разрешително за обиск? Мога да ти кажа още отсега — отговорът е „не“ по всичките три параграфа.
— Уес, това момче трябва да бъде прибрано на топло.
— Чувам какво ми казваш и съм съгласен с теб. Но не знам как бих могъл да уредя това.
— Отмени гаранцията му.
— Не мога да го сторя. Трябват ми доказателства, за да го направя.
— На сцена на палеж ли? Уес, мястото е изтърбушено.
— А дали ще открият ДНК доказателства върху жертвата?
— Помислих и за това, но няма начин. Уес, изобщо няма откъде да се вземат проби. Като я видях, даже не можех да кажа със сигурност, че е жена. Арни Бекър казва, че ще сме късметлии, ако успеем дори да вземем зъбни отпечатъци, за да потвърдим коя е…
Фаръл помисли за миг, сетне попита:
— Значи дори още не сте сигурни, че е Нунйес?
— Нейното жилище е, Уес. Само тя може да е.
— Все пак може би тялото не е нейното. В такъв случай Роу не е замесен…
— Стига, Уес. И двамата знаем, че това е Фелисия. И оттам следва, че Роу я е убил. Няма кой друг да е.
— Така е, зная. Просто се чудех как да представим нещата пред пресата…
— Не това е проблемът.
— Това е част от проблема. При всички случаи би било по-добре за нас да не раздухват жаравата…
— А междувременно той ще убие и последната свидетелка…
— Сигурно няма. Поне така се надяваме. Коя е тя?
— Още една бивша прислужница на семейство Къртли. Глория Гонсалвес.
— Знаем ли къде е тя?
— Все още не, но се надявам скоро да разберем. Междувременно, след като вече говорим по темата, какво пречи да се насрочи в най-скоро време новото дело на Роу? Щом започне, Роу ще бъде в ареста и така ще го махнем от улиците.
— Работя по този въпрос, Ейб, повярвай ми! Но преди това да стане, неговият адвокат Денарди трябва да потвърди, че е запознат с документите. Казал е на Барето, че ще му трябват поне шест месеца. Въпреки силните ми възражения, Сам прие, че това е разумен срок и реши да говори с Денарди чак през август и едва тогава ще реши кога да насрочи делото.
— Дяволите да го вземат! — Глицки не успя да се сдържи. — Барето си е заплаха сам по себе си! — Той замълча за миг, сетне продължи: — И какво сега? Не можем да позволим нещата да продължават по този начин.
Фаръл почеса леко брадичката си с ръката, в която държеше телефона.
— Някой в района на местопрестъплението все пак трябва да е видял или чул нещо. Кажи на Арни Бекър да прати хора да разпитат целия квартал. Говори и с хората от „Съдебна медицина“. Намерете ДНК някъде, ако можете. Ако откриете нещо важно, Ейб, повикай Роу. Ще говоря с него лично и съм готов да поема ответния огън. Но и ти самият се подготви добре, защото очаквам доста сериозен отпор.
6.
Имението на семейство Къртли заемаше последната третина от улица „Валехо“. Беше разположено от страната на височините, а задният двор опираше в горичките и пищната зеленина на „Пресидио“, която изглеждаше почти черна в тъмното.
Глицки бе седнал сам зад волана на своя служебен форд таурус. Страничният му прозорец беше свален изцяло. Лейтенантът гледаше през улицата към внушителната фасада на имението, която бе на двайсетина метра от пресечката, където бе спрял и се виждаше отлично. Триетажната сграда с бяла гипсова мазилка се открояваше ясно на фона на тъмнозелените дръвчета по склона. Храстчетата и кипарисите около автомобилната алея почти изцяло скриваха първия етаж, но Глицки забеляза, че шест от шестнайсетте прозореца на горните два етажа светеха. От мястото, където бе паркирал, се виждаше и дясната страна на къщата; през огромния френски прозорец на първия етаж, който бе частично скрит от живите плетове, се мяркаха проблясващи светлинки и движещи се фигури.