— Добро начало е.
— И кого са убили?
Глицки погледна часовника си.
— Трябва да тръгвам. Скоро ще бъде по новините. Пусни си телевизора и виж сам.
— Роу? — дочу се женски глас от втория етаж. Беше Тереза Къртли. — Кой е там по това време?
Роу Къртли се поколеба за миг, след което се усмихна разсеяно и погледна възрастния полицай право в очите.
— Никой — процеди той през зъби, след което затвори вратата.
Глицки можеше без проблем да се прибере вкъщи. Може би това би бил най-добрият вариант в случая. Но кръвта му кипеше и той знаеше, че Трея няма да може да спи, ако той ходи напред-назад в хола или просто седи на дивана, затова потегли обратно към центъра, остави колата си на общинския паркинг, качи се по стълбите и влезе в малката, самостоятелна вселена, която беше неговият офис. Светлината сякаш го дразнеше, затова изключи лампите и опря длани на бюрото си. Пет тесни, запрашени прозорци бяха единствената връзка с външния свят. Въпреки тях дори и през деня бе трудно да се чете без включена лампа. На лявата стена висяха няколко семейни снимки в рамки, а до тях бяха окачени куп почетни грамоти. Сред тях се открояваше една — Глицки бе избран за полицай на годината на Сан Франциско през осемдесет и седма; имаше и други немалки отличия. Под рамките стоеше шкаф, пълен с дреболии и спомени — старата му фуражка на патрулен полицай, топка за американски футбол, подписана от неговите съотборници от Сан Хосе Стейт Юнивърсити и още много други малки, но важни за него неща. Цялата дясна стена бе заета от полици, пълни с папки с избрани случаи, които Глицки бе разследвал. Зад гърба му имаше библиотека, пълна с доста разнообразни за стандартите на един полицай книги — стотина романа с меки корици, пълната колекция от морските новели на Патрик О’Брайън заедно с томовете с анотации към тях, десеттомна Енциклопедия Британика, съкратен вариант на Оксфордския речник, който все пак беше огромен, пълен справочник на медицинската фармакопея, половин дузина книги за спорта, преведените либрети на „Севилският Бръснар“ и „Тоска“ (един от синовете на Глицки от първия му брак, Джейкъб, бе доста обещаващ баритон в операта на Сан Франциско). На горния рафт бяха наредени множество четива по наказателно право, сред които се открояваше калифорнийският наказателен кодекс.
Тази вечер, обаче, Глицки бе сляп за всичко наоколо. Току-що бе обмислил и отхвърлил идеята да отиде направо при дежурния съдия на нощна смяна, чийто кабинет се намираше някъде из долните етажи и да вземе от него разрешително за обиск на базата на догадката на Роу, че жертвата е жена. Въпреки че Глицки намираше известна утеха във факта, че можеше при следващото дело да използва този лапсус в своя полза, все пак за момента нямаше никакви солидни доказателства. Въпреки това, днешният разговор бе премахнал от ума на Глицки донякъде интуитивно и най-малкото съмнение, че точно Роу бе убил Нунйес.
Глицки извади един адвокатски тефтер от бюрото си и надраска няколко реда. На първо време трябваше да открие Глория Гонсалвес, последната свидетелка от предишното дело, преди убиецът изнасилвач да е успял да се добере до нея. Трябваше и да събере и няколко „шестици“ — снимки в анфас и профил на Роу и две други лица, които да показва наоколо.
И още една бележка: как бе успял Роу да се добере до адреса на Нунйес? Беше ли си уредил среща с нея? Може би бе звънял у дома й или на мобилния й номер? Звънял ли беше някой от неговите адвокати на Фелисия? Живееше ли тя все още в същия апартамент, както по време на предишното дело?
Слагайки тефтера настрана, той извади своя ролодекс и завъртя барабана с листчета, след което набра мобилния телефон на Арни Бекър. Инспекторът от „Палежи“ вдигна на второто позвъняване въпреки късния час. Явно още беше на работа. Знаеше кой му звъни и започна направо:
— Откри ли нещо, Ейб?
— Две-три неща… Имам и основен заподозрян.
— Доста бързо действаш.
— Още ли си там?
— Да. Моите момчета едва сега започват. Твоите от „Съдебна медицина“ току-що си тръгнаха. Ние, обаче, смятаме да работим цяла нощ.
— Медиите дали вече знаят коя точно е Фелисия Нунйес?
— Не. Единствено знаят, че тя е жертвата.
— Свидетелствала е по дело за убийство и е щяла да бъде призована съвсем скоро да даде показания срещу същия човек.
— Кой е това?
— Роу Къртли.