— И какво ще правим тогава?
— Нямам идея, Ейб. Можем да се надяваме, че ще допусне грешка и ще се издаде.
— Имаш предвид да допусне грешка, докато убива другата свидетелка, нали?
— Не — отвърна главният прокурор. — Преди това.
7.
Фаръл беше доста доволен от новото обзавеждане в офиса си. Голямото помещение вече изобщо не изглеждаше по начина, по който го бе оставил предишният главен прокурор. Безбожно скъпите и консервативни мебели бяха отстъпили мястото си на обикновени предмети в светли тонове, които сякаш бяха излезли от гаражна разпродажба или търг с благотворителна цел.
„Дано никога не изглежда по стария кошмарен начин — помисли си Фаръл. — Доста е по-уютно.“
Той си спомни с неприязън тираничното присъствие на огромното писалище в средата. Сега мястото му бе заето от маса за джаги, около която бе разчистено място за четирима играчи. До вратата имаше диван с масичка за кафе пред него; подобен бе и аранжиментът зад масата за джаги. Пред масичките за кафе имаше по два фотьойла. Единият комплект бе изпълнен в кожа и хром, а другият бе от дърво с текстилна тапицерия.
„Работното бюро“ на Уес беше всъщност неголяма чамова маса, която гледаше към прозорците на „Брайънт стрийт“. Компютър, телефон, принтер и факс заемаха цялата й повърхност. Друга маса до срещуположната стена служеше за поставка на петдесет и два инчов телевизор, а пред нея имаше няколко прости сгъваеми стола. Тези, разбира се, винаги можеха да бъдат преместени до някоя от масичките за кафе, ако имаше нужда от настаняване на повече хора. Последният и най-важен детайл от обзавеждането бе минибар с машина за еспресо марка „Юра“, който се намираше на лавицата с юридически компендиуми в съседство с коша за минибаскетбол. На бара имаше още чашки и малки прибори, както и неголяма ракитова кошница със сладки, а горният рафт бе зает от половин дузина шишета с най-различни видове алкохол.
Часът бе десет и четирийсет и пет на сутринта след убийството на Нунйес. Фаръл седеше в края на кожения диван. Говореше с Ейб Глицки и Аманда Дженкинс, които бяха седнали във фотьойлите около масичката.
— Не знам какво да правя — каза Фаръл. — От една страна, съгласен съм и с двама ви. Мисля, че наистина най-вероятно Роу е убил Фелисия Нунйес. От друга, обаче, това все пак е вероятност, а не нещо сигурно. Не виждам начин да процедираме при това положение, а сигурно и вие самите няма да измислите…
— Имам някои идеи — отвърна Глицки.
Фаръл сви рамене и продължи:
— Най-важното е, че не искам никой от вас да си мисли, че не го поддържам изцяло. С вас съм от начало до край. Ако имате конкретни предложения, ще се радвам да ги чуя. Затова и ви повиках тук. Обаче не мога да ви дам разрешително за арест без причина.
Дженкинс, която седеше облегната във фотьойла с кръстосани крака, отвърна:
— Разбира се, че можеш. Просто ще кажеш на момчетата в патрулните коли. Ще го спрат, докато кара. Ще им „се стори пиян“. После ще го намерят за „подозрителен“ — все пак това ще стане в някой от по-бедните квартали, където се употребяват много наркотици. Той, разбира се, ще направи някоя грешка. Ще плюе на тротоара, например — и ще го приберем. Всяко ченге, което поне малко си разбира от работата, ще намери поне десет причини да арестува някого без да се затрудни. Не съм ли права, Ейб?
— Общо взето да.
— Общо взето ми се струва достатъчно добре — отвърна тя и кимна на Глицки, сетне се обърна отново към Фаръл: — Все пак, Уес, Мат казва, че може да прибере Роу, когато поискате и по какъвто и да е повод. Когато поискате, ще го закопчаят. Вече сме говорили с него.
— Радвам се. И кой е Мат, все пак?
Дженкинс едва се въздържа да не избухне.
— Мат Люис! — каза тя с привидно спокойствие. — Един от инспекторите от твоята служба, Уес! Да не споменавам, че ми е гадже от доста време, не че това е важно за теб!
Фаръл се усмихна гузно.
— Струва ми се, че политикът в мен трябваше да се сети за това — отвърна той. — Трябваше да го имам предвид. Обаче аз съм безнадежден случай, когато трябва да се помнят имена. Просто не съм създаден за това. Мат Люис — ще го помня оттук насетне… — обеща той и се усмихна. — А как изглежда?
— Като Кларк Кент — отвърна Дженкинс с каменно лице. — Само че без очилата. Все пак това, което е важно за нас е, че може да арестува Роу по всяко време. Само трябва да му измислим причина. Готови сме.