— Не, не сме — каза Фаръл, поклащайки глава. — Каквото и да направим, ще го задържим в участъка само десет минути и за капак ще изглеждаме като идиоти. А след това пресата ще ни разпъне на кръст. Но това също не е най-важното. Просто, казвам ви, няма да го направим. И край на споровете! Няма смисъл да действаме без реално, доказано нарушение от негова страна!
— Мисля, че „убийство“ е достатъчно основание! — възкликна Глицки.
Фаръл въздъхна.
— Добре. Намери ми каквото и да е доказателство и речено-сторено. Обещавам.
Глицки погледна към Дженкинс и тя пое топката.
— Уес, изслушай ме, моля те. Всичко е в твоята власт. Можеш да ни дадеш разрешително и нямаш нужда от причина!
Лицето на Фаръл внезапно помръкна и придоби уморено изражение. Той вдигна ръка и разтри очите си, след което сложи пръсти на слепоочието си. Истината е, че се чувстваше донякъде отговорен за смъртта на Фелисия Нунйес и не бе успял да спи добре през изминалата нощ.
— Как да го сторя, Аманда? — попита той. — Каква причина да измисля?
— Позволи на Ейб да го задържи по повод убийството на Нунйес. Това не се води „тормоз“. Първо, той наистина го е извършил. И второ, ако се разчуе в пресата, повечето хора ще подкрепят действията ни.
— Да, може би, но…
— Без „но“! Слушай! Безпокоиш се, понеже засега нямаме достатъчно доказателства да започнем ново дело срещу него, нали?
— Не само „нямаме достатъчно“, Аманда. Нямаме нищо!
— Е, не е точно нищо. Въпреки това, няма значение. Това не е най-важното.
— А кое е?
— Няма значение дали имаш достатъчно доказателства, за да го обвиниш за Нунйес. Няма и да се споменава за нея. Най-важното е да го приберем на горния етаж в ареста, за да не прави повече поразии. Адвокатите му ще се готвят за повторното разглеждане на делото, а междувременно той ще е на топло и няма да може да убие никой друг.
Фаръл се отпусна във фотьойла и въздъхна.
— Боже, за какво се борех да ме изберат на тази длъжност? И защо бяха всички тези усилия? — с тези думи той се изправи и започна с нови сили: — Чудесна идея, Аманда, наистина! Обаче все пак имаме този леко старомоден казус, наречен „вероятна причина“, без който младият господин Къртли ще е на свобода най-много след четирийсет и осем часа. А, забравих да спомена. Без „вероятна причина“ лейтенант Глицки могат да го осъдят за неправомерен арест.
— Мисля, че имаме вероятна причина — отвърна Дженкинс.
Фаръл я изгледа свирепо.
— Добре. Нека да си въобразим, че имаме. След това, нали знаеш, следва предварително разглеждане на делото. Сигурно си чувала, нали? Арестуват някого, след това винаги го пращат тук в прокуратурата на предварително заседание. И ако не го пуснат още тогава, след десет дена следва официално заседание, по време на което се разглеждат доказателствата. Ако нямаме такива, той е пак на свобода.
— Стига, Уес! — възкликна Дженкинс и се наведе напред. — Спомняш ли си някога да е имало предварително заседание, след което да са пуснали обвиняемия да си ходи? Не, нали? Може би ще имаме и такива след десетина години. Никога не ги пускат. Достатъчна е каквато и да е „вероятна причина“, дори „силно подозрителен“.
Фаръл вдигна ръка спокойно.
— Недей, спести ми тези глупости! Чел съм наказателния кодекс. Тази клауза се дефинира като „силно подозрение в ума на психически здрав човек, че престъплението е било извършено и че обвиняемият го е извършил“.
— Помисли все пак — продължи Дженкинс. — Имаме предишната присъда на Роу, откъдето е и връзката с Нунйес. Имаме потенциалната заплаха тя да свидетелства отново на следващото дело, тази история с обувките… Това, което ти казвам, е, че който и да е психически здрав човек (а тази категория включва повечето ни съдии) силно би заподозрял, че точно Роу е убил Нунйес, а това е всичко, което ни трябва. Много е просто, Уес, и всичко е в твои ръце.
— Рискът е неприемлив — възрази Фаръл.
— Рискът е съвсем малък! — опълчи се Дженкинс. — Незначителен, бих казала. По-голям е рискът да те бутне кола, докато пресичаш улицата. Но ако все пак те притеснява, можеш да придвижиш нещата директно към ново дело и да прескочиш предварителното разглеждане.
Фаръл знаеше, че това е вярно, но този вариант също криеше своите рискове. Ако избереше краткия път, щеше да избегне предварителното заседание, но вероятно щеше да се изправи пред журито с повече от недостатъчни доказателства. При евентуален успех Уес беше в правото си да поиска делото „Нунйес“ да бъде обединено с делото „Сандовал“. Ала както вървяха нещата с Барето, той вероятно щеше да откаже да обедини делата и случаят „Нунйес“ щеше да се разглежда отделно; адвокатите на Роу щяха да настоят, както беше в правото им, делото да се реши в срок от шейсет дена и решението да бъде окончателно. При тези обстоятелства, вземайки предвид очевидната липса на доказателства по случая „Нунйес“, никое жури в Сан Франциско не би осъдило Роу. Рано или късно, най-много след три месеца, той щеше да е отново на свобода. А всички тези процедури щяха да забавят насрочването на делото „Сандовал“, което и без това имаше своите собствени трудности.