— Помисли, Уес — намеси се Глицки. — Няма да се стигне до присъда, но ако избереш този път, това са си десет дена, даже може би две седмици, през които ще чакаме да насрочат заседание и Роу ще бъде в ареста. Имай предвид, през това време той би могъл да направи още куп поразии.
— Ето защо, Уес, и двамата с Ейб бихме искали да тръгнеш по краткия път. Издай заповед за арест и го прати в съда без предварително разглеждане. Лесно и бързо! Поне ще го приберем на топло.
Когато срещата свърши, Глицки се качи обратно на горния етаж, където беше офисът му. Две нови идеи вече се въртяха в ума му. И двете бяха свързани с Арни Бекър. Спешно му трябваше потвърждение, че жертвата е Нунйес. Ако се окажеше, че не е тя, то теорията, която двамата с Дженкинс защитаваха до скоро, ставаше безсмислена. Необходима беше вероятна връзка с Роу Къртли и тя трябваше да бъде установена по най-бързия начин. Зъбните отпечатъци щяха да свършат работа, но Глицки знаеше, че тези анализи понякога отнемат доста време. Можеше изобщо да не успеят да открият личния зъболекар на Нунйес; в този случай нямаше да има с какво да сравнят отпечатъците. Затова трябваше да се прибегне до друг метод за идентификация.
Глицки вдигна слушалката и набра номера на Бекър. Инспекторът от „Палежи“ очевидно никога не спеше, защото вдигна почти веднага. Не само това, ами очевидно беше поел инициативата. Идентификацията на обгорелите жертви винаги е една от най-важните задачи при разследването на палежи и с годините Бекър беше научил немалко трикове.
— Тя е, Ейб — каза той направо. — Фелисия Нунйес. Когато е горяла, ръцете й, както обикновено, са се свили в юмруци. Забеляза го, нали?
— Разбира се — излъга Глицки.
— Наредих на момчетата в моргата да ги отворят и, както се надявах, се сдобихме с четири почти перфектни отпечатъка, по два от всяка ръка. Сравнихме ги с базата данни на имиграционната служба.
— В събота сутринта?
— Един стар приятел работи в архивите. Както и да е, той веднага вкара отпечатъците и — бинго! Наистина е била Фелисия Нунйес.
— Ако си търсиш работа в моя отдел, Арни, заповядай! — похвали го Глицки. — Само ми звънни и си при нас.
— Ще го имам предвид, благодаря. Но съм доволен и от сегашното си място.
— Със сигурност — пошегува се Глицки. — Гледам, че даже и уикендите не спиш!
— Хората надценяват съня — каза Бекър. — Каза, че имаш да ме питаш за още нещо, нали?
— Обувките, или каквото и да са онези разтопени неща.
— Какво за тях?
— Знаем ли със сигурност, че гумата или пластмасата са били обувки?
— О, да! Когато миналата вечер ми каза, че може да се окаже важно, ги занесох в нашата лаборатория и взех резултатите тази сутрин. Това са подметки от маратонки „Адидас“, купени от „Хъни Лоу“, струват по около петдесет и пет долара чифта. Трийсет и осми номер, между другото. Горната част е изгоряла напълно.
Апартаментът на Фелисия Нунйес беше близо до булеварда, по който Фаръл обикновено се прибираше от работа. Той отби по една странична пресечка, след което зави по булеварда, където се намираше опожареният апартамент. Отначало подмина сградата въпреки жълтите полицейски ленти, които опасваха входа; беше доста изморен и умът му бе зает с други неща. Навигационната система на колата се задейства със закъснение и той установи, че вече е десет номера по-нататък. След като погледна в страничното огледало, той направи обратен завой на следващото кръстовище, върна се до правилния адрес и спря точно пред лентите.
Глицки и Дженкинс го бяха тормозили почти цял час и накрая аргументите му се бяха изчерпали. Все пак още не бе взел решение — просто искаше да се прибере вкъщи и да прекара следобеда в удобни домашни дрехи. Щеше да пробва и да поспи — все пак вечерта отново трябваше да държи реч някъде, вече бе забравил къде точно. Може би дори щеше да му се удаде да се повъргаля със Саманта в постелята. Нямаше да се изненада, ако точно така станеше — и по-странни неща се случваха в събота следобед.