— Вярно ли е това? — учуди се Глицки. Беше свикнал познатите му адвокати и прокурори да цитират наказателния кодекс по памет, но всеки път беше доста респектиран.
Дженкинс небрежно се завъртя на стола си, затвори очи и каза:
— Шейсет и девет: „Всяко лице, което се опита, посредством каквито и да е насилствени действия или заплахи, да попречи на служител на закона да извършва задълженията, които му се полагат… и така нататък…“. Ето ти и Четиристотин двайсет и две: „Всяко лице, което заплашва да извърши престъпление с цел убийство или нанасяне на тежка телесна повреда на друго лице, с ясната цел, че изказването му се приема като недвусмислена заплаха…“. — Дженкинс замълча за миг. — И ето тук следва най-добрата част: „Дори и да няма намерение да извърши тези действия, ако лицето се изкаже по такъв ясен, безусловен и конкретен начин, че успее да внуши чувство на непосредствена заплаха и по този начин причини чувство на дълготраен страх за личната безопасност на жертвата и за безопасността на семейството на жертвата…“. Добиваш представа, нали?
— Добра памет имаш — отвърна Глицки.
Дженкинс сви рамене.
— Върви с работата. Ако не можеш да помниш добре, не отивай да учиш право… Както и да е, мисля, че е най-добре да изберем четиристотин двайсет и две.
— А Уес?
— Уес каза, че ако има реални доказателства, е готов да повдигне обвинение, а твоите момчета вече намериха такива. Освен това имаме и днешната заплаха. Аз съм ти свидетелка, че в момента си в състояние на дълготраен страх за собствената си безопасност и за тази на твоето семейство. Вярно ли е това?
— Достатъчно близо е.
— Ето ти казус като по учебник. И това си е престъпление, а не дребно нарушение. Имаме достатъчно, за да го вкараме обратно зад решетките.
Глицки вдигна ръце от бюрото.
— За какво седя тук тогава?
— Чакаш, за да доизясня всичко с Уес. Той ще настоява да не вършиш нищо без разрешително. Всъщност и той и аз бихме предпочели някой друг да извърши ареста, а не ти. Уес би казал, че имаш твърде лично отношение към този случай. Мога да звънна на Мат и съм сигурна, че той и двама от неговите момчета само чакат подобна възможност. Сигурно ще ме питаш кой е Мат, нали?
Глицки застана до вратата.
— Мисля, че си спомням, но се страхувам, че това е работа за полицията, Аманда, а не за детективите от следствието. Това е сериозно нещо — имаме си работа с углавен престъпник, който заплаши семейството ми. Той ще бъде в ареста веднага щом успея да се докопам до него.
Ала Глицки нямаше какво да предприеме по отношение на Роу, преди да е научил къде се намира той в момента. Тревожеше го и мисълта, че може би все още дебне някъде около дома им. Трея го бе видяла през шпионката да се качва в колата си, но това изобщо не значеше, че все пак не е паркирал някъде наблизо; може би дори чакаше Глицки да се покаже сам на улицата, лесна мишена за засада.
Затова той звънна в районното и нареди да изпратят патрулна кола до неговия адрес, като поръча тя да чака там до завръщането му. На път за дома му трябваше да се оглеждат за лилав кабриолет и да позвънят веднага на Глицки, ако го забележат.
След това лейтенантът убеди една от жените полицайки да позвъни в дома на семейство Къртли. Тя се представи като чиновничка от съда и каза, че се обажда, за да потвърди информация, свързана с пускането му под гаранция. Някой от прислугата вдигна телефона, след което повика Роу, който я поздрави любезно с: „каква, по дяволите, е тая свинщина?“. Жената му каза, че просто има нужда от потвърждение на адреса му и, след като бе постигнала целта си, която всъщност беше да провери дали Роу си е у дома, затвори телефона.
Глицки, който все още бе разтопен до бяло от гняв, излезе от общото помещение и, вече в коридора, се впусна в бесен тръс.
Има три начина, по които служителите на реда могат да извършат законен арест в Калифорния и Глицки бе натрупал доста богат опит с всеки един от тях.
В първия случай прокуратурата повдигаше обвинение, след което съдът издаваше разрешително и се изпращаше екип (обикновено двама редови полицаи), който да извърши ареста. При втория случай следствието решаваше, че има достатъчно доказателства, за да задоволи клаузата „вероятна причина“ и предаваше случая на магистрат (обикновено някой от избраните съдии във върховния съд), след което се подписваше разрешително и отново се изпращаше екип от двама служители на реда, който да извърши ареста. Третият и последен случай, така нареченият „арест по преценка“, беше едновременно най-често срещаният и най-спорният, понеже при него винаги имаше елемент на субективност. Един или повече патрулни полицаи едностранно вземаха решение да арестуват заподозрян по една или повече причини, обикновено защото го бяха хванали на местопрестъплението, обаче понякога с цел да го спрат от извършване на ново престъпление или да му попречат да се измъкне от юрисдикцията на калифорнийските закони чрез бягство в друг щат или в Мексико.