— Добре тогава. На работа!
С тези думи Глицки отпрати едната двойка от другата страна на имението, за да отреже пътя на Роу, ако последният реши да побегне към „Пресидио“. В своя ентусиазъм момчетата бяха забравили да изключат сигналните светлини и патрулната кола мина пред имението по най-очебийния възможен начин. Глицки сбърчи вежди. Добре поне че не бяха пуснали сирените. Оказа се, обаче, че мигащите сини и червени светлини са достатъчни. Глицки тъкмо се канеше да седне в колата си, когато Роу Къртли излезе през парадния вход с чаша уиски в ръка и тръгна самоуверено по алеята към мигащите лампи на патрулната кола. Носеше сив суитчър със спусната качулка, нови дънки и нови кецове.
— Каква е тая простотия! — извика той в мрака. — Не мога да повярвам! — добави той.
Докато се заканваше на първата патрулна кола, обаче, не забеляза Глицки и другите двама полицаи, които приближиха откъм храстите.
— Време ти е да повярваш! — каза Глицки, щом прецени, че е достатъчно близо. — Роу Къртли, арестуван сте за заплахи срещу служител на закона и неговото семейство. Имате право да запазите…
Лейтенантът не успя да довърши. Поклащайки самоуверено глава, сякаш предвкусваше някое ново забавление, Роу му показа среден пръст и спокойно се насочи обратно към вратата.
Дали излезе напред и му препречи пътя, докато Мънроу го заобиколи откъм гърба. Роу бе вече обграден от трима полицаи, ала остана невъзмутим. Явно не си беше губил времето в затвора, понеже се обърна към Глицки съвсем спокойно и се усмихна приветливо.
— Няма проблем, братлета — каза той и вдигна ръце в знак, че не оказва съпротива. Пристъпвайки напред, обаче, той ненадейно замахна с длан към врата на Дали, който вдигна ръка да блокира удара, но успя едва отчасти — пръстите на Роу все пак достигнаха гърлото му и той залитна назад, опитвайки се да запази равновесие. Роу използва този миг на слабост и изблъска по-едрия мъж до най-близкото дърво. Без да губи и част от секундата, той хвана Дали за колана и заби коляно в слабините му. Щом сержантът се преви, Роу веднага посегна към кобура му, издърпа пистолета и го удари по главата с дръжката, след което бутна превиващия се от болка Дали към Глицки. Младият Къртли тъкмо вдигаше пистолета, когато Мънроу, вече готов да употреби всяка необходима сила, го удари с палката в лакътя. Ударът, който би накарал всеки друг да изпусне оръжието, не произведе желания ефект. Роу замахна с дръжката на пистолета към лицето на чернокожия мъж, ала без успех. Мънроу блокира замаха с палката, след което нанесе нов удар по лакътя му и го блъсна с цяло тяло.
Роу залитна назад и, насочвайки дулото в посока на Мънроу, но без да се прицелва особено, натисна спусъка. За щастие Дали не бе заредил патрон в цевта и спусъкът щракна, без да произведе изстрел. Това безполезно действие даде на Мънроу възможност да ритне Роу в корема и да нанесе премерен удар с палка по китката му, избивайки полуавтоматичния пистолет, който се изтъркаля по калдъръма на алеята.
В този момент се намеси Глицки, който хвана своя арестант за яката на суитчъра и го дръпна с все сила към себе си. Роу залитна напред, но успя да посрещне земята с ръце в последния момент, преметна се и се изправи моментално, след което ритна Мънроу в коляното с все сила. Вторият патрулен полицай извика и падна на земята, превивайки се от болка.
Междувременно, обаче, Глицки бе успял да издърпа палката на падналия Дали от колана му и нанесе мощен кръгов удар към ребрата на Роу, който вдигна ръка да се предпази, ала това му изигра лоша шега — твърдото дърво го уцели точно над китката с пукот. Той извика от болка и залитна назад. През това време Дали вече се бе окопитил и го събори с рамо подобно на играч на ръгби и го притисна към земята. Роу тръгна да рита и блъска с лакти, ала вече нямаше полза — едрият сержант нямаше намерение да отслаби хватката си. Мънроу се изправи, вдигна палката и удари падналия по главата, сетне по рамото и отново по главата.
— Стига, държа го! — извика Дали, извивайки едната ръка на Роу зад гърба му. Арестантът продължаваше да се опитва да се измъкне, но в това време Мънроу вече бе натиснал рамото му, а Глицки притисна ритащите му крака към земята.
След още няколко секунди всичко беше свършило. Двамата сержанти вдигнаха Роу на крака. От разбитата му устна течеше кръв; мястото на главата му, където го бе уцелила палката на Мънроу, също беше подуто и разкървавено.
— Счупи ми ръката, говедо такова! — извика Роу на Глицки, който стоеше наблизо с извадено оръжие. — Педал! — продължаваше да сипе ругатни той.