— Аз пък чувам съвсем други неща — отвърна остро Кроуфърд. — От това, което ми обясниха семейство Къртли, си правя извода, че Роу не е отишъл до къщата на Глицки с цел заплаха.
Дженкинс се изсмя презрително.
— О, да, естествено, че не е! — процеди през зъби тя.
Кроуфърд спря студения си поглед върху нея.
— Не е ли вярно, мис Дженкинс, че лейтенантът се е появил миналата вечер пред дома на Роу с единствената цел да му окаже натиск? Роу просто е искал лейтенантът да разбере как се чувства той от цялата работа.
Лапиър сбърчи вежди и се намести в стола си. Дори и да не оправдаваше напълно действията на Глицки, се чувстваше длъжна да защити своя подчинен, поне докато успее да го хване насаме и да му скъса ушите. В крайна сметка, тя бе съгласна с начина по който бе постъпил, въпреки недоглеждането с разрешителното и подкрепата прозвуча в гласа й:
— С цялото ми уважение, господин Кроуфърд, миналата вечер лейтенант Глицки просто е отишъл да се осведоми за действията на заподозрения по времето, когато една от свидетелките по неговото дело е била убита. Това е рутинна полицейска работа.
Кроуфърд поклати глава.
— Семейство Къртли не мислят така. Лейтенантът не е записал разговора и почти не е задавал конкретни въпроси. Всъщност, дори и според разказа на лейтенант Глицки, момчето на Къртли не е заплашило семейството му явно, дори, бих искал да подчертая, Роу не е казал и една груба дума.
Глицки бе побеснял от яд. Понеже не вярваше, че ще може да каже нещо без да избухне, той се обърна към Дженкинс, която разбра погледа му и отвърна вместо него:
— Сър, как мислите вие? Когато един осъден убиец позвъни в къщата на полицая, който го е арестувал и коментира децата му, това не е ли явна заплаха? Какво бихте искали лейтенантът да направи?
— Добър въпрос, мис Дженкинс, но за него си има и добър отговор. На ваше място бих настояла хора, които не са пряко засегнати от тази така наречена заплаха, да извършат ареста. В краен случай, ако той настоява лично да го извърши, бих го накарал да уведоми своите началници и да вземе разрешително. За бога, поне е трябвало да действа по правилата!
— И как мислите вие, сър, как бихме се почувствали всички, ако, докато „следва правилата“, семейството му бъде убито? — ядоса се Дженкинс. — И какво значение ще имат правилата тогава?
— Това е мелодраматична помия — отвърна Кроуфърд и показа всеизвестната си широка усмивка. — Честно казано, на мен ми е съвършено ясно, а мисля, че и на целия град ще му стане ясно най-късно утре, че проблемът сте вие, мис Дженкинс — с тези думи кметът направи широк жест с ръка, — и вие, лейтенант Глицки. Обсъждаме тази удобна за вас така наречена заплаха срещу семейството на лейтенанта, а всички знаем, че истинският повод за ареста е, че вие сте се договорили един с друг да провалите решението на съда да пусне Роу Къртли под гаранция след обжалването на присъдата му.
Дженкинс гневно вдигна брадичка.
— При цялото ми уважение, сър, това е съвършена измислица.
Кроуфърд се изправи на стола си и стисна подлакътниците.
— Не мисля, мис Дженкинс. Това, с което си имаме работа, е произвол от страна на полицията и прокуратурата в най-лошата възможна форма. Просто класическо нарушение на правата на заподозрения и тормоз и аз нямам намерение да го подкрепям. Не и в моя град. Имате ли представа за каква сума семейство Къртли искат да осъдят кметството? Някой иска ли да опита да познае?
— Няма значение — каза Дженкинс. — Каквото и да поискат, няма да го получат.
— Бихте ли си заложили работата на бас, мис Дженкинс? Защото мисля, че обстоятелствата предполагат точно това. Просто ме поставяте в ситуация, в която нямам избор. Сега мисля да се обзаложа с вас дали ще ни глобят със сто милиона долара! Имате ли представа колко пари са това?
След дълго мълчание Глицки най-сетне се осмели да отвори уста.
— Този човек е осъден убиец, Ваша чест, и заплаши семейството ми. Мястото му е в затвора.
— Е, със сигурност постигнахте целта си, лейтенант. Обаче действахте противно на решението на съда и, предвид това, нямам представа колко дълго ще можете да го задържите в ареста. Вие как мислите, кажете честно? — с тези думи кметът внезапно прекъсна мислите си и погледна Фаръл в очите. — Уес, доста сте мълчалив днес. Смятате ли да повдигнете обвинение срещу Роу Къртли?