Фаръл, който все още не бе свалил шлифера си, изглеждаше ядосан. Беше се облегнал назад на стола със скръстени ръце и кръстосани крака. След известно колебание той каза:
— И аз също тълкувам посещението на Роу в дома на Ейб като недвусмислена заплаха. Мисля, че съдът ще се съгласи с нас на предварителното заседание в понеделник. Ейб просто направи това, което се налагаше. Ако Роу не беше от семейство Къртли…
Кроуфърд вече не можеше да се сдържа.
— Но той е син на Къртли, по дяволите! Това е и основния повод да ви събера да си побъбрим, ако още не сте се досетили! — почти извика той и огледа полукръга от каменни лица пред себе си, като се спираше на всяко едно от тях. Накрая погледът му се закова върху новата началничка на полицията. — Най-малкото, госпожо Лапиър, очаквам от вас да отстраните лейтенант Глицки от случая и да му забраните да се занимава с това последно убийство, имам предвид случая с тази Нунйес. На мен ми е съвършено ясно, че той изобщо не е безпристрастен, когато става въпрос за Роу Къртли.
Лапиър пое дълбоко въздух, сетне го изпусна шумно. След тази среща нямаше да се учуди, ако времето й на сегашния пост се окаже най-краткото в цялата история на Сан Франциско, но знаеше, че няма избор и може да отговори на кмета по един-единствен начин.
— Сър, лейтенантът е началник на отдел „Убийства“, и в това му качество аз нямам право да се намесвам в това как разпределя ресурсите и служителите на отдела, включително и себе си. Уважавам решенията му и мисля, че в случая, а и по принцип, той може да действа както намери за добре.
Притиснат в ъгъла, Кроуфърд нямаше какво да отговори и се обърна отново към Фаръл.
— А ако пуснат Роу в понеделник, Уес, тогава какво?
— Съдът има последната дума и ние ще се съобразим с решението му.
— А телесните повреди, които е получил? — попита кметът. — Здравата сте го набили.
Глицки отговори, още преди да е чул края на въпроса:
— Оказа съпротива при арест — каза той. — И то много сериозна. Нанесе сериозни травми на двама от нашите редови полицаи. И за това ще му повдигнем обвинение.
— Чудесно! — каза сухо Кроуфърд. — Нямам думи, просто чудесно!
Фаръл, Глицки и Дженкинс бяха дошли при кмета с колите си и бяха спрели на общинския паркинг точно срещу кметството. След като разговорите и порицанията свършиха, те притичаха под дъжда и се спряха едва в асансьора, мокри и изстинали като улични котки; чакаха с нетърпение да се приберат у дома.
Глицки, който вървеше най-отпред, посегна да натисне копчето на асансьора. Ала Фаръл внезапно мина пред него и закри с ръка таблото с бутоните.
— Стой за момент, Ейб. Искам да си поговоря с теб и Аманда.
— Не мислиш ли, че е малко късно, Уес, а и, може би, няма нужда да ти казвам, че сме бая измръзнали — оплака се Дженкинс, която носеше една от обичайните си къси поли и бе обгърнала тялото си с ръце; леката блуза явно не беше достатъчна бариера срещу студа. — Не може ли някой друг път?
— Знаеш ли, всъщност… — пресече я Фаръл с необичайна за него безцеремонност. — Не може, по дяволите, Аманда — изстреля той и изгледа двамата с Глицки доста студено. — Сега сте ми на мушката и двамата. Искам да ви е ясно, че никак не ми е приятно положението, в което ме поставихте преди малко.
Глицки и Дженкинс се спогледаха.
— Какво има? Сякаш не ви е особено ясно за какво ви говоря, може би? Хич не се правете. Говорихме как е правилно да се постъпи още сутринта, или сте забравили?
— Това беше, преди Роу да навести дома ми… — намеси се Глицки.
— Ха така! Твоят дом, а? Добре. Това ми е ясно. Но, Ейб, има едно нещо, което не мога да си обясня. Дори и да приемем, че това е била заплаха парекселанс срещу семейството ти, в което не съм напълно убеден…
— По дяволите, точно такава е била! — прекъсна го Дженкинс.
— Може би. Но защо все пак да смятаме това посещение за заплаха? Няма ли и друга възможност? Ако е искал да те нарани, Ейб, или да причини нещо на семейството ти, защо не го е направил, когато е имал тази възможност? Трея му отваря вратата — и бум! Никой не е знаел, че идва при вас. Стреля и изчезва! Но не го е направил. И защо? Някой от вас може ли да ми каже правилния отговор? — Фаръл замълча за миг, за да си поеме дъх, направи няколко крачки напред-назад, след което отново спря пред Дженкинс и Глицки и ги огледа изпитателно. — И дори и да е било заплаха — окей, но защо не сте взели разрешително? Кажете на дежурния съдия, направете нещата по каналния ред! Не е като да няма поне един на долния етаж, дори и в събота следобед! Вместо това, Ейб, ти си се понесъл с две коли разгорещени новаци и просто сте отишли и сте му наритали задника. Пълна свинщина! Но, Ейб, подозирам, че точно това си искал да постигнеш.