— Не, изобщо… — започна да отрича лейтенантът.
— Недей да лъжеш професионален лъжец, Ейб! Не се и опитвай! С тази последна дивотия си дал на тия изроди Къртли всичко, което им е необходимо да повдигнат срещу теб обвинение, че тормозиш скъпото им синче престъпник. Или бъркам?
— Но той се съпротивляваше… — Глицки отново се опита да вземе думата.
Ала Фаръл го отряза отново:
— Хич не ме интересува какво е правил! — надигна глас окръжният прокурор. — Не ме ли разбра, пак ли трябва да повтарям? Кметът е напълно прав за начина, по който печатът ще подходи към тази история, и то не ти говоря само за вестника на Къртли. Мога да те уверя, че и „Кроникълс“ няма да те пожалят ни най-малко.
— Стига, Уес — прекъсна го Аманда. — Сам знаеш, че печатът не е основният проблем.
— Окей, може би не е. Даже мисля, че си права. И знаеш ли защо? Проблемът, Аманда, е, че ме поставяте пред свършен факт. Сега съм принуден да ви защитавам и да заставам зад гърба ви, а вие постъпихте точно по начина, който обсъдихме днес и решихме, че е най-погрешният възможен.
— Спри за минутка, Уес — намеси се Глицки, който вече беше започнал да се ядосва не на шега. — Уговорихме се, че ако се появят доказателства или той ни даде повод, е време да го арестувам и ти ще ме подкрепиш изцяло, нали така?
— Нали току-що го направих, и то пред кмета! — отговори Фаръл и вдигна пръст. — Доста бързо забравяш! Но има нещо, което не разбирам, Ейб, и, за бога, то ме смущава неимоверно много — продължи той с равен глас, но всеки можеше да види, че е съвършено бесен. — Защо, с твоята чудесна причина да арестуваш Роу съвсем правомерно, не се отби при мен да споделиш? Знаеш ли как циник като мен възприема това? Сега ще ти кажа как. Мисля, че сам си даваш сметка, че основанията не са достатъчно солидни. Опасявал си се, че ще сложа вето, нали? И знаеш ли какво? Може би наистина щях да те спра.
— И защо?
— Защото, за бога, не беше достатъчно за арест, не и предвид политическата страна на нещата и всички останали гадости, които ще ни се стоварят на главите през следващите месеци, а аз те уверявам, че такива ще има. И ти сам знаеш, за бога, и въпреки това ми плю в лицето и се впусна в саморазправа. Днес все едно ми каза в очите да си го начукам. И двамата направихте точно това. И знаете ли кога разбрах? Когато шибаният Клиф Къртли ми звънна — о, да, звънна първо на мен, а след това на Лийлънд Кроуфърд и му поиска да ти вземе значката. Запознат ли си с това, Ейб? И ето ме тук — защитавам и двама ви, а вие подходихте по най-погрешния възможен начин, направихте всичко наопаки. Бесен съм, Ейб, даже бесен е слаба дума. — Фаръл се обърна за миг и погледна в нощта, след което се обърна отново към Дженкинс и Глицки и продължи: — И държа да отбележа, че се чувствам предаден и намушкан в гърба и от двама ви и не знам какво ще се случи в понеделник. Мога само да ви кажа, че ако съдът нареди Роу да бъде освободен от ареста, и тримата сме загазили яко. При всички случаи вече сме врагове с Лийлънд Кроуфърд, за което ви благодаря особено. Чудесна работа! — завърши той.
Изчерпал силите си, се обърна и натисна копчето на асансьора, ала преди да го натисне, спря за миг и наведе глава.
— Вие се качвайте — каза той. — Аз ще сляза по стълбите — с тези думи той посегна, отвори металната врата и погледна към зле осветеното тясно стълбище.
Глицки се прибра у дома едва в десет и четирийсет и пет. По-рано същата вечер се бе чул с Трея, която му бе звъннала, докато беше в болницата и току-що бе получил обаждане, че го чакат в кабинета на кмета незабавно. Тогава беше казал на жена си, че ще се прибере у дома след около час, ала срещата с кмета, избухването на Фаръл на паркинга и последвалият половинчасов разговор с Аманда Дженкинс бяха превърнали изминалото време в почти три часа.
Още от улицата забеляза, че прозорците не светеха. Не беше намерил удобно място да паркира и му се наложи да ходи почти половин километър през дъжда. Щом отвори вратата, свали подгизналото си яке и го окачи на закачалката. Без да светва лампата, той остана за минута-две в полутъмното антре, заслушан в дъжда, след което се спря до прозореца на гостната, вдигна щорите и погледна към мокрите улици, които лъщяха на уличното осветление.