— Какво има? — сепна го гласът на Трея. Беше решил, че вече е заспала, ала тя седеше съвършено будна на дивана в полутъмния хол и го чакаше.
— Просто гледам дъжда — отвърна той, все още облегнат на прозореца, след което рязко се обърна, стреснат от една очевидна липса, която едва сега му направи впечатление.
— А къде са момчетата, които трябваше да вардят тук? — попита той.
— Изпратих ги у дома, след като ми каза, че си арестувал Роу…
— Заповедите им бяха да чакат тук, докато дойда.
— Казах им, че могат да си ходят. Всъщност, отначало се възпротивиха и се наложи аз да им заповядам…
Глицки въздъхна.
— А с теб какво става? Да не ти се е развалил телефонът? — попита Трея със сприхава нотка в гласа.
Той я погледна в очите.
— Не ми трий сол на главата, жено!
— Само казвам…
— Да, разбирам. Но просто недей, моментът никак не е добър. Съжалявам, наистина. Бих звъннал, но просто нямаше как.
Тя потупа възглавницата на дивана до себе си.
— Ела, седни.
Той приближи бавно и се отпусна на дивана, сякаш изтощен от дълъг физически труд.
— Ял ли си нещо? — попита го тя.
— Не съм. Но недей да ставаш — помоли я той и стисна ръката й. — Всичко наред ли е при теб?
— Добре сме. Просто доста се уплашихме…
— Вече е в ареста.
— Знам, нали ми каза.
— Тези гадове Къртли искат значката ми. Мисля, че и кметът вече иска.
— Не мисля. Според мен не го е грижа чак толкова, а ако наистина не ти мисли доброто, ще те гледа известно време и ще си промени мнението.
— Да не забравяме и твоя началник.
— Уес ли? — попита Трея.
Глицки усети леко напрежение в тялото й, което беше притиснато до неговото.
— Той не искаше да арестуваме Роу още. Твърдеше, че идването му тук не е било истинска заплаха.
— Няма как да знае. Не е бил тук, когато се случи.
— Зная. Но не това го ядоса най-много. Просто ми каза, че е трябвало да му звънна, преди да действам. И може би наистина трябваше. Както и да е, изглежда съм го вкарал между чука и наковалнята…
— Бедният Уес!
— Беше доста разстроен днес. Даже си беше направо бесен.
— Затова че си арестувал Роу ли? Ейб, това си беше заплаха. Нито ти, нито той бяхте тук, но аз бях и нямам никакво съмнение. Да не мислиш, че си измислям?
— Никой не мисли това, мила.
— Освен, може би, Уес.
— И той ти вярва… Просто мисли, че е трябвало, преди да действам, да взема съдебно разрешително за арест, или най-малкото да говоря първо с него. Сигурно е прав. Може би трябваше също така да пратя някой друг да извърши ареста.
— Мислех, че целият ти екип е претоварен със задачи.
— Така е. Все пак…
— Ейб, не можеш да спечелиш всички битки. Такъв е светът…
— Да, така е — прекъсна я той и стисна ръката й. — Но можеш да спечелиш някои битки. Както и да е, най-важното е да не си разваляте отношенията с Уес заради мен.
— Спокойно, няма да си ги развалим.
— Беше побеснял. Никога преди не съм го виждал такъв.
— Такава ни е работата. Изнервя ни — отвърна тя. — Едва сега малко по малко е започнал да усеща какво е да си главен прокурор. Отговорностите му идват малко в повече и не иска да прави грешки, особено в началото.
— Нещо повече — отвърна Глицки. — Тресе го параноя; иска всички около него да са безупречни. Страхува се, че ако някой се издъни, ще завлече и него. И правичката да ти кажа, днес май направих точно това.
— Глупости — отвърна Трея. — Просто си свършил това, което е трябвало.
— Точно така — съгласи се Глицки. В гласа му се прокрадна студена нотка. — И какво от това?
— Не си постъпил противозаконно, нали? А и моралното право ми се струва на твоя страна.
— Така е. Всичко си беше правилно и законно.
— Ето, виждаш ли? — този път беше ред на Трея да стисне ръката му. — Какво може да ти навреди тогава?
— Нямам представа — каза той и поклати глава. — И изобщо не съм сигурен, че искам да разбера.
10.
Беше понеделник сутрин и Майкъл Дърбин караше към центъра. Напоследък го преследваха мисли и видения, които не можеше да си обясни изцяло. Откакто бяха пуснали Роу под гаранция, всеки път, когато се качваше в колата си и потегляше, в главата му се мяркаше заставката на сериала „Сопранос“. Чувстваше се като Тони Сопрано, който потегляше нанякъде всяка сутрин; в главата му дори звучеше песничката от саундтрака. „Купи си пистолет“ — се пееше там. Беше доста особено. Може би трябваше да направи точно това.