Дърбин не искаше да се сблъсква с Мареняс и с никой от останалите репортери, затова се смеси с тази част от тълпата, която си проправяше път по стълбището. Пет минути по-късно вече бе успял да премине през металдетекторите на входа.
За миг спря във фоайето, за да успокои нервите си. Нервите му още бяха обтегнати от срещата с Мареняс. Част от него все още се чудеше защо беше дошъл тук — дали за да види поредния съдебен фарс, или за да се измъкне от сутрешната рутина във фирмата. В този момент пред него се появи познато лице — беше Чък Новио, мъжът на сестрата на Джанис. Чък тъкмо го бе забелязал и вдигна ръка за поздрав.
— Окей, Чък, аз имам извинение — каза Майкъл, приближавайки по-високия мъж. — Идвам, за да се уверя, че ще върнат Роу обратно в затвора, където му е мястото. А ти какво правиш тук?
Новио отвърна с привичната си небрежна усмивка.
— Моля? Майк, миличък, не си ли чувал за предмета „История на САЩ“? Преподава се в университетите. Това ми е работата. А ако този случай не е история, здраве му кажи. Освен това, моите студенти просто обожават подобни изцепки. Подобни неща ги карат да усещат, че историята е наоколо, че се случва във всеки един момент. И то си е така.
— Това не е история, Чък. Това е просто една отрепка, която трябва да бъде прибрана зад решетките или по-лошо.
— Шегуваш ли се? — попита Новио с усмивка. — Историята е просто парад на отрепките, безкрайна редица от говеда. Един след друг, тук и навсякъде. Точно в това е тръпката!
— Радвам се на ентусиазма ти — отвърна Дърбин. — Все пак трябваше да ми кажеш вчера на вечеря, че ще идваш насам. Можехме да дойдем заедно.
— Не бях решил дали ще идвам. Едва тази сутрин ми се стори добра идея. А и ти не каза, че ще идваш насам.
— Не съм ли споменал? Може би и аз не съм бил сигурен дали ще идвам насам. — Дърбин се замисли за миг. — Как мислиш, че ще протече?
— Мисля, че засега ще го оставят в ареста.
— И аз се надявам така да стане.
— А как може да стане иначе? — учуди се Новио.
Дърбин извърна поглед към тълпата от нелицеприятни протестиращи.
— Само виж тая тайфа. Чувал ли си за рода Къртли?
Новио сви рамене.
— И какво от това? Синчето им е осъден убиец, който е пребил двама полицаи, оказвайки съпротива при ареста. Ако щеш ми вярвай, но мисля, че никой съдия на планетата не би го пуснал на свобода.
— Дано си прав.
— Прав съм, разбира се. Искаш ли да се обзаложим?
— Не, разбира се — отвърна Майкъл, усмихвайки се за първи път. — И аз искрено се надявам да си прав.
— Но ако се обзаложим и се окаже, че сбъркам, печелиш пари, нали? Давам ти залог две към едно в твоя полза.
— Имаш двайсет от мен — отвърна Дърбин, протягайки ръка уморено.
— Готово! — извика радостно Чък.
Двамата си стиснаха ръцете.
Зала единайсет побираше малко над сто зрители и беше оформена като театрална сцена. Въпреки че бяха подранили, Дърбин и Новио едва успяха да открият свободни места и седнаха на предпоследния ред.
Арестът на Роу Къртли бе не само на първа страница в „Куриера“; „Сан Франциско Кроникъл“ също беше публикувал доста голяма статия. Повечето от местните канали бяха пуснали репортажи за историята във вечерните новини. Пускайки телевизора в десет, Дърбин бе попаднал на един от тях и той бе последното нещо, което беше видял, преди да заспи на дивана в хола. Беше сам; синовете му си бяха легнали отдавна, а след вечерята у семейство Новио Джанис бе отишла на спешна консултация с един от пациентите си. Дърбин имаше известна представа за кого точно става дума, въпреки че не знаеше точно името му.
Майкъл беше хванал част от интервю с Уес Фаръл, новия окръжен прокурор, който изглеждаше доста уморен на вид и с изпито лице. Последваха няколко думи от бесния на вид Лийлънд Кроуфърд, който каза, че може би е време да се създаде специална комисия, която да се занимава с „културата на насилие и груби правонарушения“, която според него бе дълбоко вкоренена в полицейските сили на Сан Франциско. Разбира се, в ефира се появиха и Клиф и Тереза Къртли, които роптаеха срещу жестоката несправедливост от страна на силите на реда и настояваха, че лейтенант Глицки, а не Роу трябва да бъде в ареста.