Новио се усмихна, след което се наведе към Майкъл и прошепна в ухото му:
— Силен ход! Гледа да спечели съчувствие…
Дърбин долови гневни реплики срещу полицията от реда пред себе си; в глъчката се смесваха реплики като „нацисти“, „побойници“, „копелета“, „прасета“…
Ала преди суматохата да достигне до връхната си точка, Роу се настани до адвоката си на подсъдимата скамейка, а приставът застана до трибунала и извиси глас:
— Всички да станат на крака! Единайсети департамент на Централния съд на щата Калифорния е вече в сесия. Процесът ще се ръководи от съдия Ерин Донахоу.
11.
На пръв поглед дребният ръст на съдия Донахоу и нейните резервирани жестове подхождаха на жена с прикрита и донякъде плаха натура. Когато бе замислена или развеселена от нещо, чертите на лицето й не бяха никак лишени от хубост и свеж момичешки чар. Малкият й, чип нос, ясносините очи, модерните и все пак класически очила с метални рамки, гъстата кестенява коса — достатъчно лъскава, за да бъде в реклама на шампоан или боя — всичко това само допринасяше към едно доста приятно първо впечатление. Когато се изправяше лице в лице с бурните драми и обрати в съдебната зала, обаче, лицето на съдия Донахоу придобиваше съвсем различно и непривично изражение. Очите се присвиваха и веселите бръчици около тях се превръщаха в строги линии. Малката уста ставаше ядно, стиснато червено петно; нерядко нездрава руменина избиваше и по бузите на тази иначе доста впечатляваща жена, издавайки порочна склонност към гняв и раздразнение. Още щом съдия Донахоу се качи на подиума, стана ясно, че нещо вече я е извадило от равновесие. Зле прикритата нервност бе поне толкова очевидна, колкото черната съдийска тога.
Докато Дженкинс и Денарди заемаха местата си отстрани на трибунала, Донахоу хвърли мрачен поглед към Роу Къртли; Дърбин не можа да определи дали тя негодува срещу белезите на побоя, или просто удостоява един осъден изнасилвач и убиец като Роу с отношението, което му се полага. Ала погледът не омекна никак, когато се спря на прокурорската скамейка, след което обходи залата, която беше притихнала в очакване.
— Държа да отбележа от самото начало — започна съдия Донахоу с необичайно тих глас, който едва достигна до първите редове и се чу в дъното на залата само благодарение на твърде високо сложения микрофон, — че днес трябва да сложа печата си на осемдесет и пет „реда“ и да председателствам на тринайсет предварителни изслушвания. Възнамерявам да свърша всичко докрай.
„Редовете“ бяха досиетата, които се представяха официално пред върховния съд; всяко от тях се появяваше единствено като кратка бележка от един ред на календара на съда, но, разбира се, изискваше много повече работа.
— По препоръка на прокурор Фаръл реших да се заема първо с дело номер дванайсет — продължи Донахоу. — Разчитам да приключа с този цирк колкото е възможно по-бързо, за да мога да продължа с наистина важните дела. Може ли обвинението и защитата да се представят, ако обичат?
След като Дженкинс и Денарди казаха имената си, тя уточни за по-слабо осведомените, че делото е с цел единствено да определи дали е необходима временна мярка за задържане; на дневен ред стоеше също така и въпросът за евентуална отмяна на освобождението на Роу Къртли под гаранция.
— Това дело няма нищо общо с предварителното изслушване по случая за убийството на Долорес Сандовал — уточни Донахоу. — Господин Фаръл — обърна се тя към Уес, — надявам се, разбирате, че няма да се занимаваме цяла сутрин с това, нали така?
— Да, Ваша чест.
— Съгласен ли сте, господин Денарди?
— Да, разбира се, Ваша чест — отвърна адвокатът на обвиняемия.
— Добре тогава. Бихте ли прочели обвинението? — обърна се тя към съдебната секретарка.
Младата жена започна, без да вдига глава от бюрото: