— Дело дванайсет: Гражданите на щата Калифорния срещу Роулънд Къртли…
— Господин Денарди, вашият клиент съгласен ли е да пропуснем обясненията на съдебните процедури и формалното представяне на обвинителния акт и да преминем направо към делото? — прекъсна я Донахоу.
Денарди се изправи на крака.
— Да, Ваша чест — отвърна той.
— Как ще пледирате?
— „Невинен“ — отговори Роу Къртли без колебание, изправяйки се на крака след доста недискретен подканящ жест от страна на Денарди.
Донахоу днес не изглеждаше особено привързана към техническите подробности по делото; може би наистина искаше да приключи колкото е възможно по-бързо.
— Адвокат Денарди — обърна се тя към възрастния белокос мъж, — преди да преминем към въпроса за гаранцията на вашия клиент, предполагам, че ще настоявате за отменяне на временната мярка за задържане под стража, нали така?
Цялата атмосфера на ред и благоприличие, която Донахоу се бе опитала да наложи в началото на заседанието, мигновено се изпари. Денарди, който още беше на крака, повиши тон без никакво колебание.
— Точно така, Ваша чест! По време на неправомерен арест без съдебно разрешително, извършен от лейтенант Ейбрахам Глицки и двама други полицейски служители в събота вечер, моят клиент Роу Къртли е бил жестоко пребит и подложен на морален тормоз. Последствията от побоя можете да видите и днес в залата.
— Ваша чест — прекъсна го Аманда Дженкинс, скачайки от мястото си. — Възразявам срещу използването на понятието „неправомерен арест“. Обвиняемият е отишъл до жилището на лейтенант Глицки и е заплашил семейството му с насилие. Както знаете, по член четиристотин двайсет и две от Наказателния кодекс…
— Ваша чест, може ли? — прекъсна я Денарди и, без да дочака позволение от Донахоу, която не го прекъсна, продължи: — Споменаването на член четиристотин двайсет и две е напълно неуместно. Абсурдно е да се смята, че посещението на моя клиент в дома на лейтенанта е с противозаконна цел. Няма никакви доказателства, особено предвид формата на ясна заплаха, която се отбелязва в предпоставките за прилагането на член четиристотин двайсет и две…
По принцип адвокатите винаги трябваше да насочват забележките си към съдията, но положението явно беше преминало границата на нормалното в една съдебна зала; Донахоу може би не искаше, а може би и не можеше да спре словесната престрелка между прокуратурата и защитата.
Дженкинс се обърна направо към Денарди.
— Отричате ли, че клиентът ви е посетил дома на лейтенант Глицки? — попита тя.
Възрастният адвокат поклати глава с лека усмивка, сякаш нещо го беше развеселило.
— Не, разбира се, че не. Господин Къртли е отишъл там, но с цел да изрази гражданската си позиция по проблема с полицейския тормоз, което е негово конституционно право. Да не забравяме, че предишната вечер лейтенантът е посетил дома на семейство Къртли, и то без всякакво основание. Моят клиент има правото да даде вербален израз на своето негодувание срещу подобен произвол.
— Без основание ли е отишъл там Ейб? — прекъсна го Аманда. — Не говорите сериозно, нали? Лейтенант Глицки е разследвал убийството на свидетелка по предишното дело на господин Къртли. Това не е ли достатъчно основание, според вас?
— Ако наистина вярвате, че е станало точно така, мис Дженкинс, а не е просто чист полицейски тормоз. А последното, както знаете, е ежедневна практика в нашия град, за съжаление…
— О, за бога, може би просто не съм склонна да приема вашето мнение по въпроса, адвокат Денарди, за което, впрочем, ви плащат, и то доста добре. Но доказателствата сочат точно към противното, и недейте да ни заблуждавате! Господин Къртли е започнал боя! — повиши тон Дженкинс, след което се обърна към съдия Донахоу. — Ваша чест, тези недомислени намеци за полицейски тормоз са просто смешни. Свидетелка по предишното дело на обвиняемия е била убита и в това няма нищо случайно. Не трябва много ум да се досетим кой стои зад това — виновен е Роу Къртли!
— Безумие! — извика Денарди, давайки израз на добре подготвения за случая гняв. — Само погледнете клиента ми! Това, което ме вбесява, и което не убягва на присъстващите в залата, са следите от начина, по който полицията се е отнесла с господин Къртли. Той е бил пребит почти до смърт! Как бихте го определили, Ваша чест, ако не като полицейски тормоз?
Донахоу сякаш осъзна, че положението почти напълно се е изплъзнало от контрол и удари леко с чука, след което прочисти гърло.