Желаейки да обсъди въпроса за посещението на лейтенанта, господин Къртли е потърсил Глицки в дома му на следващия ден, посещение, което началникът на „Убийства“ веднага е окачествил като заплаха срещу него и семейството му. С това измислено обвинение в ръка, лейтенант Глицки се е появил заедно с още четирима полицаи пред дома на семейство Къртли. Без да показва разрешително и пренебрегвайки изцяло гражданските права на Роулънд, Глицки се е опитал да го арестува. Когато господин Къртли е поискал обяснение, полицаите са го нападнали и хладнокръвно са му нанесли жесток побой, при който са го удряли по главата и раменете, причинявайки множество охлузвания и отворени рани върху лицето му и счупвайки ръката му, след което са го натикали в патрулната кола насила и са го заключили във временния арест на SFPD, където той остана до тази сутрин.
Вчера Роулънд Къртли беше изправен в съда. Бяха му предявени множество абсурдни обвинения, включително опит за убийство. Тази подигравка с правосъдието, която би била смешна, ако не беше трагична, бързо завърши с решението на съдия Ерин Донахоу, която освободи Роу под гаранция въпреки специално оркестрираното дрънкане със саби на полицейския департамент (в залата присъстваше дори новият началник на полицейския ни департамент, госпожа Вай Лапиър, заедно с окръжния прокурор Уес Фаръл, заместничката му Аманда Дженкинс и самия лейтенант Глицки). Не бива да пропускаме и появата на другите двама офицери, нанесли побоя, която не би могла да бъде нищо друго, освен преднамерен опит да се сплаши обвиняемият.
Рядко се случва полицията в нашия град толкова отявлено да демонстрира своето пълно пренебрежение към гражданските права на хората, към личното им пространство и към законоустановените процедури при разследването на криминални случаи. Фактът, че лейтенант Глицки все още остава на длъжност, която му предоставя значителни отговорности и авторитет, говори, че полицейският тормоз, грубите нарушения на конституционните права на гражданите и пренебрежението към устоите на правосъдната система се подкрепят от хора на най-високо ниво в полицията и прокуратурата. И когато законите и самите устои на нашата демокрация бъдат подкопани толкова злонамерено, колкото в този случай, можем да бъдем сигурни, че безобразието напредва и заплахата нашата страна на свободата да се превърне в полицейска държава става все по-реална.
12.
Беше петък сутрин; делото беше отминало предишния ден. Глицки тъкмо бе станал от леглото и мина покрай кухнята, поглеждайки към дъщеря си, която ядеше палачинки. Съсредоточена подобно на скулптор, който довършваше нов шедьовър, Рейчъл обираше чинията с навито резенче, опитвайки се да събере колкото може повече кленов сироп. Пееше си някаква песничка. С едно бързо движение детето поднесе хапката към устата си, внимавайки да не капне от сиропа на покривката. Едва тогава малката забеляза баща си. Пълната й уста не попречи на веселата усмивка.
— Я, татко е станал вече — каза тя, мляскайки.
— Станал е. Как е моето слънчице тази сутрин?
— Добре!
Глицки се приближи и я целуна по темето.
— Ще си говорим, като се наядеш, окей? Не бива да се говори с пълна уста — обясни той, след което се приближи до печката и си сипа чай от чайника, който Трея бе загряла предварително. Беше му сложила и чаша на масата. Когато се обърна, видя, че Рейчъл беше сбърчила вежди въпросително.
— Събота ли сме днес? — попита тя.
— Не.
Детето замълча за миг.
— По халат ли ще ходиш на работа?
— Точно така!
— Ама наистина ли? — оживи се детето.
— Да. Реших, че ще е забавно. Ти как мислиш?
— А те дали ще ти позволят?
— Кои те?
— Всички.
— Мислиш, че някой ще се опита да ме спре ли? Ами ако ги погледна по оня начин?