— Дано да не съм права. За миг ми се стори, че си се вгорчил нещо.
— Откъде ти минават такива мисли, Аманда? Весел и неподатлив на депресии, такъв съм си аз — отвърна началникът на „Убийства“, придърпвайки удобен дървен стол, след което седна на него на обратно, слагайки ръце върху облегалката. — Вече съм решил. Ще се правя, че Роу Къртли изобщо не ми е минал през ума като заподозрян за убийството на Джанис Дърбин. Мисля засега да съм по-нисък от тревата. Все ще дойде удобният момент.
— И ще постъпиш умно. Ако си покажеш страшната физиономия в близост до Роу, циркът ще започне отново преди да си се усетил.
— Това не значи, че не съм готов да действам.
— Естествено, Ейб. Какъв е твоят план?
— Планът е засега да мълчим за възможната връзка на това убийство с Роу.
— А по-нататък? Какво печелим по този начин?
— Печелим време. Може би семейство Къртли ще спрат да сипят хули срещу мен във вестника си. Междувременно аз ще се заровя в делото. Нали знаеш — сивата, методична работа на криминалния инспектор. Ще говоря със свидетели. Ще изградя няколко възможни версии, може би дори ще си съставя списък със заподозрени, в който, за да сме сигурни, още няма да записвам името на Роу. И ще продължавам така, докато не открия нещо голямо, някое неоспоримо доказателство, което свързва нашия Роулънд със случая. И без това ще ни е необходимо нещо солидно, в случай че добрият ти началник Фаръл най-накрая ни даде зелена светлина да повдигнем обвинение по случая преди да сме се пенсионирали.
— Хм — ухили се Дженкинс. — Честно казано, мисля, че този път вече имаш директни доказателства, че Роу е замесен — каза тя триумфално.
— Моля? За какво говориш?
— Избери си сам — отвърна Аманда. — Престъплението е извършено по същия начин. Имаш еднакъв modus operandi. Онази подробност с обувките… Освен това е била съпруга на председателя на журито, нали така? Извършителят сам сочи към себе си.
Глицки я прекъсна.
— Хм, знаеш ли, Аманда, това е другото, за което си мислех…
— За какво говориш?
— Теорията на Арни Бекър е, че това ново убийство отново е дело на Роу, който по този начин ме предизвиква. Да цитирам думите му: „иска да ти каже да си го начукаш, ти и Аманда“.
Дженкинс се намръщи.
— Поласкана съм. Бекър винаги е имал дар слово.
Глицки сви рамене.
— Хм. Но, Аманда, мисля си, ако Бекър е прав и целта на Роу е да размаха червения плащ пред очите ни, как ли би се почувствал нашият негодяй, ако, след като е оставил всички тези доказателства, сочещи към него, ние не успеем да направим връзката? Аз мисля да не му давам тази дребна радост; възнамерявам да лая в някой друг двор, правейки се, че не забелязвам за какво става въпрос.
Дженкинс замълча за миг, сетне кимна.
— Прав си. Ако мотивът за убийството е да ни разяри, все някак ще иска да се досетим, че той го е извършил, но без да имаме преки доказателства. Хммм… Знаеш ли, Ейб, това никак не е лоша идея. Като нищо ще го накараме да се издаде. Наистина, Роу ще иска да ни покаже, че именно той е извършителят.
— Не, мила Аманда, не просто ще иска. Познавам ума на хора като него — той ще има нетърпима нужда да ни покаже, че именно той е извършителят. Мисля, че си струва да опитаме!
„Трея е права за шефа си“ — каза си Глицки наум. Без нейните безспорни организаторски умения и нейното прямо и леко грубо поведение на армейски сержант, Уес би бил изгубен като началник. Явно и самият Фаръл го осъзнаваше, понеже в нейно отсъствие бе хлопнал кепенците на офиса си и беше изчезнал някъде или поне така изглеждаше на пръв поглед. Не само главният прокурор не се виждаше — явно беше разпуснал и останалите, защото стаята на помощния персонал бе заключена и прозорците не светеха. Нямаше и чакащи просители. Лейтенантът коленичи до вратата и тури ухо на ключалката. Отвътре не се чуваше нито звук. Без да очаква твърде много, той все пак почука силно три пъти.
Нищо.
Глицки изчака няколко секунди и тъкмо се канеше да си тръгне, когато отвътре се дочуха тежки стъпки. Той застана прав с ръце отстрани, все едно беше част от параден строй. Фаръл се показа само след миг; видът му бе, меко казано, небрежен. Ръкавите на ризата му бяха разкопчани и запретнати, а под очите му личаха сенки на умора.
„Прекъсвам следобедната му дрямка“ — реши Глицки, хвърляйки поглед към спуснатите щори, които не даваха на слънчевия ден да проникне в полутъмния офис.