— Последния път си мислех, че съм го заклещил достатъчно добре.
— Да… Е, видяхме какво излезе от цялата работа…
Глицки замълча за миг, след което се усмихна.
— Както и да е, имам архивно копие от предишното дело и го прегледах наскоро — обясни той. — Показанията на Нунйес са вече записани и могат да се използват и при преразглеждането. Журито със сигурност ще ги прочете. Далеч по-ефектно щеше да бъде самата Нунйес да се появи и да им каже в очите всичко, което е преживяла… Е, за съжаление вече нямаме тази опция. Остава ни другата свидетелка, Глория Гонсалвес.
— Но тя е изчезнала, доколкото си спомням, нали така? Няма я адресно регистрирана никъде, вероятно си е сменила и името…
— Още не съм започнал да я търся. Може би ще се появи. Ще потърся и другите прислужници, онези, които на времето приеха подкупа. Искрено се надявам да успея да говоря с поне някои от тях.
— Мислиш ли, че биха се съгласили да се появят като свидетели? След толкова време?
Глицки сви рамене.
— Нямам представа. Почти съм сигурен, че няма да го направят. Но може би някоя от тях все пак има съвест и съжалява за решението си. Доста малко вероятно е, знам това. Все пак в последно време доказателствата ни са все косвени… Трябва да опитаме и по този начин.
— Ти решаваш, Ейб. Няма да ти се меся.
— Като си говорим за преразглеждането, още ли е насрочено за август?
— Това е най-скорошната възможна дата. Няма да можем да ускорим делото дори и да искаме, освен ако не извадиш нови доказателства за Нунйес или тази последна жертва…
— Ако намеря, Уес, ще бъдеш първият, на когото ще звънна.
14.
Преди много години, малко след като бизнесът им набра скорост, семейство Къртли бяха започнали да вземат на работа латиноамериканци, най-често от Гватемала или Ел Салвадор. Вместо да рискуват с общността на незаконните емигранти в Сан Франциско, те направо изпращаха агенти в Централна Америка, които бяха опитни в набирането на кадри. Семейство Къртли се нагърбваха да им уредят визи и медицински застраховки. Късметлиите, които идваха да работят при тях, се радваха на невероятен за своите разбирания стандарт на живот, много по-добър дори от този, който повечето им сънародници емигранти получаваха в Калифорния. В замяна те даваха много — бяха лоялни, честни, трудолюбиви, благодарни и, може би най-важно за Клиф и Тереза, всички без изключение се бояха да не ги върнат в родните им държави.
Малко след края на съдебното дело за убийството на Долорес Сандовал, един от техните агенти в Сан Салвадор се натъкна на Езтли или, по-точно казано, сам беше открит от този особен и със съмнително минало, но безспорно много талантлив в някои отношения човек. На езика мехика, който свирепите предколумбови стопани на тази земя, наричани от белите ацтеки, говореха, „езтли“ означаваше кръв. Както беше обичайно за всички, които бяха останали от този стар народ, Езтли имаше само собствено име. Едно име, според разбиранията на народа му, беше достатъчно и в този случай подхождаше особено добре.
Трийсет и пет годишен тогава, той говореше отличен английски без акцент; разбираше намеците и скритите значения без проблеми благодарение на своя баща американец, който беше напуснал семейството, когато синът му бе едва на дванайсет години. На шестнайсет Езтли бе подправил личните си документи и се беше записал в армията на Салвадор, където беше служил почти десетилетие. Връзките, които бе завързал тогава, му помогнаха да си намери цивилна длъжност — беше станал майордом на Енрике Мололо, изключително влиятелен наркобарон с донякъде консервативни разбирания. За свое нещастие Мололо беше отказал да сподели печалбите си и каналите си за разпространение с Мара Салватруча, една от най-мощните престъпни организации в целия свят и със сигурност най-влиятелната в Салвадор. Това решение се бе оказало фатално за Мололо. Един ден Езтли отиде в столицата, може би случайно, а може би не, да вземе от сервиза една от новите лимузини на своя покровител и така пропусна едно масирано нападение над имението от доста голяма армия наемници, при което старият барон беше убит заедно с цялата си прислуга. Ако бе останал там, майордомът със сигурност нямаше да е между живите.
За свое щастие, Езтли беше пропуснал купона и не само това — в същия ден се обади на агента на семейство Къртли, на когото беше посочил няколко способни млади жени през изминалата година. Не му трябваше да казва твърде много — имаше определени умения, беше готов да постъпи на служба при нов господар, трябваше да напусне страната и Латинска Америка изобщо.