Беше късметлия — семейство Къртли си търсеха точно такъв човек.
Десет години по-късно, в един облачен неделен следобед, Роу седеше на мястото до шофьора в новичък джип тойота Фор рънър, а Езтли караше по прочутата Първа калифорнийска магистрала, успоредна на Интерстейт сто и едно, която предлагаше една от най-зашеметяващите гледки към океана в целия свят. Лявата ръка на Роу беше още в гипс, но с изключение на това младият Къртли по нищо не приличаше на човека, който се бе появил в залата на съдия Донахоу само преди шест дни. Беше гладко обръснат; носеше елегантни и в същото време непретенциозни поръчкови панталони в цвят каки, черна копринена риза на Томи Бахама и скъпи италиански официални обувки. Превръзката на носа му бе изчезнала и на нейно място нямаше и драскотина. Синините бяха изчезнали, а от подутината под окото му бе останало само едва забележимо жълтеникаво петно.
Този ден, когато се събуди сутринта, Роу направо отиде в квартала около стриптийз клуба „О’Фаръл“, най-известния в Сан Франциско, и си поръча лично сепаре; след десет години в затвора сексът все му се виждаше недостатъчен. Нямаше планове за следобеда — следобедите все му се виждаха скучни и обичаше да си подремва.
След като се върна от „О’Фаръл“ обаче, откри, че Езтли го чака на вратата. Икономът повтори още веднъж колко съжалява, че не е бил на разположение по време на ареста. Имаше си причина — тогава бе с Клиф и Тереза Къртли по бутиците в качеството си на бодигард.
— Все пак грешката е моя — каза Езтли с безизразно лице. — Моята работа е да защитавам цялото семейство, не само майка ти и баща ти. Но бих искал да ти се реванширам. Искаш ли да се разходим с джипа? Ще ти покажа едно доста интересно забавление.
Неделя беше почивният ден на Езтли и той беше чул, че в едно добре познато нему съмнително заведение в Пескадеро устройват нелегален бой с петли. Това и предложи на Роу.
— Вие янките не ги разбирате тези работи — поусмихна се той. — Но шоуто е неимоверно. Идват и много момичета да гледат боя, това ги възбужда…
Предразсъдъците на Роу не му позволяваха да общува с персонала; за него те бяха една стратосфера по-надолу като хора.
Езтли, обаче, беше различен.
Първо, той беше иконом, а не слуга. Беше мъжага — силен и опитен в боя, а около сина на Къртли това винаги беше плюс. Освен това беше добре възпитан, малко по-добре от самия Роу, и можеше да се държи добре пред хората от сой.
Може би още по-важно, обаче, беше, че по време на престоя на Роу в затвора, Езтли беше предложил на болните от тревоги за сина си Клиф и Тереза възможността да се свърже с една ключова част от испаноезичната общност, а именно жестоката мексиканска банда Ла Еме. Бе им обяснил, че Роу не бива да бъде тормозен от тях в затвора и нещо повече — намекнал им беше, че ще има възнаграждения, ако пазят Роу от останалите.
Двамата мъже — иконом и осъден господарски син — се бяха срещали няколко пъти на свижданията в „Сан Куентин“, за да обсъждат паричните възнаграждения на Ла Еме и по време на тези срещи се бяха намерили; може би не бяха истински приятели — това и не се искаше — но се разбираха съвсем добре. Този следобед Роу беше склонен да поотпусне малко стандартите си, може би за ден, а може би за повече, и да види какви точно забавления може да предложи икономът му.
И ето ги двамата в колата — Езтли по-голям само с няколко години. Тъкмо подминаваха голф игрищата в Хаф Муун Бей и хотел Риц Карлтън, когато икономът запали силен мексикански джойнт. Двамата споделиха лековатото спокойствие на канабиса.
— Няма да стане — тъкмо казваше Роу. — Няма да им позволя пак да ме тикнат зад решетките. По-добре да ме гръмнат, отколкото пак „вътре“.
Езтли дръпна дим лекичко и му подаде цигарата.
— Майка ти и баща ти са сигурни, че няма да се стигне дотам.
— Те все така разправят. Аз, обаче, хич не съм толкова сигурен. Отначало ми казваха, че държат конците на тоя козел Фаръл, ама май не е баш така.
— Е, нали видя — успокои го икономът.
— Какво да съм видял?
— Ами че ето те пак на свобода!
— Да, но Фаръл нищо не е свършил за мен. Плюеше по мен в залата, за бога. Въобще не е на наша страна.
— Щом казваш — Езтли сви рамене.
Роу задържа за миг дима в дробовете си и хвърли поглед към по-възрастния мъж. Отново му дойде това усещане, което му бе идвало и на свижданията в затвора, това интуитивно разбиране, че в ума на този странен човек се случваше доста повече, отколкото прозираше през каменното му лице. Родителите му държаха Езтли на работа вече почти десет години. Те бяха хитри хора — за тях нямаше такива неща като емоции и привързаност. Ако Езтли беше просто мускули, за толкова време все щеше да е направил някоя грешка и да са го отстранили. Но ето че не само беше още иконом, ами и живееше в имението заедно със семейството. Явно бе, че допринася за благото на Клиф и Тереза по не един начин. Да не говорим, че беше спасил задника на Роу в затвора (буквално), а и може би беше единствената причина той да е още жив.