— Мога да си представя… — отвърна Новио. — Ако беше Кейти… Всъщност не мога и да си помисля…
— Сигурно не — каза Дърбин сухо. — И няма причина да опитваш — добави той, след което замълча за миг. — И аз все още се опитвам да възприема случилото се и не мога да измисля никакъв вероятен сценарий. Имам предвид, защо е била вкъщи тогава? Какво е правила толкова късно сутринта сама у нас? Трябваше да излезе малко след мен, и следващото нещо, което се случва — някой друг е в къщата и тя е мъртва горе в спалнята. Как стават такива неща, Чък?
— А полицията какво казва? Имат ли някаква теория?
Лицето на Дърбин потъмня.
— Шибаните полицаи! Да не започваме изобщо тая тема! Нямат нищо. Даже резултати от съдебните медици — нищо! Дори още не са насрочили аутопсията. Още не могат да потвърдят, че е била убита, а не е станала жертва на инцидент, представяш ли си? Имат даже теория, че целта не е била убийство — просто Джанис е била у дома, някой е запалил къщата, тя се е опитала да изгаси пламъците и е припаднала от дима. Представяш ли си?
— Значи поне казват, че е било палеж, нали така? Не инцидент — поне потвърждават, че някой го е извършил…
— Точно така. Но това е другото — казах ти, че е по-добре изобщо да не засягаме темата…
— Твърде късно. Какво е другото — кажи?
— Този Глицки, главният инспектор. Когато говори с мен, се държеше сякаш и аз съм обект на разследване, част от групата на заподозрените, представяш ли си?
Чък кимна с разбиране.
— Да. Имаше някои въпроси и за мен, докато те чакахме да слезеш…
Дърбин внезапно вдигна глава.
— Говорил е с теб? Разпитвал те е? За какво?
— За телефона ми или по-точно за телефона на Джанис, който не е изгорял. Бил е оставен в кухнята и някак си се е измъкнал от пламъците. Глицки каза, че съм получил дванайсет обаждания от нея през последните две седмици. Казах му, че сигурно е така. Има ли значение? Планирахме изненада за четирийсетия юбилей на Кейти следващия месец. Какво лошо има в това?
— А той какво точно питаше?
Новио сви рамене.
— Нищо особено. Даже не си води бележки. Но, боже мой, има ли смисъл кучетата да душат под всяко дърво? Знам, че това му е работата, но не ти ли се вижда малко прекалено?
— Така си е. И знаеш ли кое е най-забавното? До снощи си мислех, че Глицки и аз се разбираме добре.
— Ти и Глицки ли? Да не би да го познаваш?
— Е, не сме били точно приятели, да ти кажа, но след делото на Роу се видяхме няколко пъти и обменихме мисли за опитите на семейство Къртли да се бъзикат с нас. И затова доскоро си мислех, че се разбираме добре. Снощи, обаче, останах с впечатлението, че той не изключва възможността аз да съм я убил.
— Ами. Просто гледа под всеки камък.
Дърбин поклати глава.
— Може би. Но това е глупаво и е загуба на време. Казах му, че аз и Джанис сме имали дребни проблеми, както, за бога, всяко семейство на планетата с деца тийнейджъри. Но не беше нищо специално, нищо, което да не можем да решим като нормални хора…
— Значи, вие имахте проблеми?
Майкъл направи неопределена физиономия.
— Нищо специално, Чък. Нищо, за което бих я убил, за бога…
— Нямах предвид това…
— Няма значение — каза Дърбин и махна с ръка. — Просто исках да ти кажа, че Глицки ме човърка. Веднага щом му казах за проблемите, наостри уши и започна: „От кога имате тези конфликти?“ и „Виждали ли сте се с някой по въпроса?“. Казах му, че може би не е наясно, но Джанис е психиатър. А и освен това изобщо не сме имали нещо, което да е толкова сериозно, че да се обърнем към чужда помощ. Както и да е, в крайна сметка може би не биваше да казвам нищо. Следващото, което изтърси, беше, че е говорил с някои от моите хора в офиса. Пита ме защо съм закъснял в петък сутрин. Казах му, че дори не съм забелязал, че съм закъснял. И тогава той започна: „да, наистина, с половин час…“. Замълча и зачака, все едно имам нещо да му кажа, след което започна да разпитва за Лиза.
— Коя е Лиза?
— Моята заместничка. Умна и хубавица. Когато Глицки е отишъл да си вре носа в офиса, тя се е застъпила за мен. Казала е, че няма нищо необичайно в това, че съм закъснял малко. Обяснила му е, че съм се държал съвсем нормално.
— А той лично ли е отишъл в офиса? — попита Новио недоверчиво.
— Да. И то веднага, след като си е тръгнал от това, което остана от дома ни. Казвам ти, Чък, в черния му списък съм.