— О, не мисля, че го прави лично, скъпа — отвърна Клиф. — Сигурен съм, че е натоварил с това подчинените си, обаче. Не бих се учудил, ако е поискал и някоя и друга услуга от районното, някое допълнително ухо. Ако питаш мен, е достатъчно луд да наеме частен детектив. Но не толкова, че да дебне лично — усмихна се Клиф и бодна малко парченце бъркани яйца.
Тереза сложи чашката с кафе на масата.
— Това имам предвид, Клифърд — намръщи се тя. — Защо трябва да живеем в страх всеки ден? Не разбирам защо не можем някак си да отстраним този човек.
— Опитвали сме и преди — отвърна Клиф. — Ако не помниш… Но проклетникът е упорит. Бях сигурен, че изобщо ще напусне полицията по времето, когато го отстраниха от отдел „Убийства“. Но не стана. Ето го отново на същото място, и освен всичко друго, сякаш се ползва и с подкрепата на новата си шефка. Проклетите полицаи си пазят гърба… А нея още няма как да я отстраня. Поне засега съм с вързани ръце.
— И ето ни отново тук — каза Тереза, избърсвайки безцветните си устни с платнената салфетка. — Не разбирам какъв беше смисълът да натрупаме толкова влияние, ако не можем да се изолираме поне малко от целия боклук, от всички изтъркани помияри в този град. За това ли работихме цял живот? Вместо това, постоянно сме принудени да даваме пари на същите тези помияри и всичките ни опити да вършим добро завършват по един и същи начин. Просто не ми се струва честно, Клиф!
— Животът не е честен, мила. Такъв е и градът ни — една прашна лудница.
Тереза си отряза ново парченце ананас и го предъвка надлежно.
— А и не мисля, че добрият господин Фаръл би ни позволил да вземем Роу с нас, ако си позволим кратка ваканция на източното крайбрежие, нали така? — попита тя, сбърчвайки леко нос.
— И аз не мисля така.
— И защо, пак да попитам, вложихме всичките тези пари в кампанията му за главен прокурор?
— Той е по-малкото зло, Тереза. И в негова защита трябва да кажа, че имаше реален риск той да заеме по-твърда позиция по въпроса с гаранцията на сина ни, а той не го направи. Фаръл всъщност пусна Роу, за което трябва да му благодарим. Мисля, че парите си струваха напълно, не си ли съгласна? Поне засега Фаръл ни е в услуга. Надявам се да не почне да се прави на твърде праведен; тогава вече ще трябва да го отстраним.
Погледът на Тереза се стрелна към чинията с тънки ивици суров бекон. Тя посегна с ръка, но премисли и се отказа. Вместо това разклати леко чашата със сок от грейпфрут и каза:
— Боже, Клиф, защо толкова са се настроили срещу него?
— Роу ли имаш предвид? — попита Клиф, предъвквайки парче бекон.
— Него имам предвид — започна тя. — Какво толкова лошо е сторил? Спал е с няколко диви кози, свършил е някоя и друга лудория… Но кой млад мъж не го е правил? — попита Тереза. Очите й блеснаха от влага, изглеждаше сякаш всеки миг ще заплаче. — И като си помисля за цялото време, което вече е изгубил, и ето, сега вече е при нас, но за колко дълго? Не знам дали ще го понеса, ако отново ни го отнемат… Просто не знам защо е този лов на вещици, Клифърд. Наистина не знам. Какво толкова е сторил? Просто не разбирам.
— Мила, това, което е направил, е, че не се извинява насам и натам за класата, от която произхожда. Не го е срам от факта, че е син на хора като нас. И в този град, както знаеш, няма по-голямо престъпление. Защото уж всички трябва да сме равни, не си ли забелязвала какви мисли им се въртят на хората?
— Но това е толкова абсурдно?
— Така е, но именно завистта на хората не взехме под внимание на предишното дело. Това е донякъде и моя грешка. Имам предвид, наистина може да е прекалил с някое от онези момичета и, разбира се, това не е правилно, но тогава беше млад, а и, като се замислиш, кои са те всъщност? Важни ли са били за някого? Каква е ролята им в обществото?
В този миг влезе Линда Салседо, една от младите им, привлекателни прислужници от Латинска Америка. Тя остави на масата сребърен поднос с горещо кафе.
— А! — каза Клиф. — Нашата спасителка! Точно навреме идваш, момичето ми! Още мъничко ми сипи, ако обичаш! Достатъчно. Ти си ангел, Линда. Какво бихме правили без теб?
Младата жена се усмихна любезно и направи лек поклон.
— Gracias — каза тя, след което се обърна към Тереза. — Senora?
— Не, благодаря, миличка, няма нужда!
Последва нов поклон и Линда изчезна обратно в кухнята.
— Толкова мило момиче! — възкликна Тереза.