— Чудесна — съгласи се Клиф, след което се върна към предишната тема на разговора. — Не казвам, че ако Роу беше навредил на някое от тези момичета, не заслужава наказание, но и на мен, и на теб е ясно, че тази умопомрачителна присъда беше без всякаква мярка. И моята грешка, както и тази на нашите адвокати, беше, че не разбирахме колко предубедено е всъщност журито и колко много значи за тях класовата бариера. Съдебните заседатели просто не искаха да му простят. Искаха да го разпънат за пример на околните. Гледайки назад, толкова пъти съм се удрял по челото… Просто трябваше да го изкараме жертва, както направихме миналата седмица. Това свърши доста добра работа, както забеляза. Съдийката просто нямаше как да реагира, виждайки, че той просто е момче с малко повече пари и може би донякъде ум на лидер, но все пак жертва на несправедливостта, която ни обкръжава.
— Едва понесох да го гледам така. Такъв маскарад, Клифърд! Това изобщо не беше той…
— Не. Но това е, може би, човекът, който трябва да се появи в съдебната зала следващия път, ако иска да бъдат благосклонни към него.
— Най-добре би било да няма следващ път.
Клиф кимна.
— Разбира се. Съгласен съм. Знам много добре, че Тристан се опитва да постигне точно това, а и Роу прави всичко необходимо… — Клиф замълча за миг. — Просто ще изчакаме и ще видим как се нареждат нещата. И може би все пак ще успеем да се наложим и да убедим Фаръл да насрочи делото след година, или да го отмени изцяло, особено ако никоя от предишните свидетелки не бъде открита, а, както виждам, точно така може да стане.
— Да се надяваме. Но ако все пак се наложи да се ходи пак в съда… — започна Тереза и сниши леко гласа си. — Все пак може би е най-добре да изпратим Роу на някое безопасно място. Някоя държава, от която не екстрадират…
Клиф въздъхна.
— Е — каза той. — Това винаги е възможност. Но, скъпа, това е решение, което ще ни струва десет милиона и половина. Пак ще се оправим, но нека първо да изчерпаме всички останали възможности.
Изпълнен с неясна носталгия по миналото, Уес Фаръл спря колата си пред своята предишна крепост — частната си кантора на Сътър стрийт. Името му все още беше част от надписа на вратата — Фриймън, Фаръл, Харди и Роук, въпреки че вече нямаше клиенти за частната му практика; хората приемаха, и не без основание, че окръжният прокурор не би искал да се заема с нечия защита, особено имайки предвид, че неговите подчинени предявяваха обвиненията в съда. Все пак Уес знаеше, че името му прави доста добра реклама на кантората. От останалите съдружници трима вече не бяха практикуващи адвокати; Дейвид Фриймън беше починал наскоро, Фаръл беше окръжен прокурор, а Джина Роук прекарваше повечето си свободно време в писане на втория си роман след относителния успех на първия.
От големите имена оставаше единствено Дизмъс Харди.
Фаръл се качи по ниското стълбище, влезе във фоайето и спря пред полукръглото бюро на рецепционистката. Щом го забеляза, тя прекъсна работата, която вършеше и погледна часовника си. Младата жена първо се нацупи леко, след което с усилие нагласи една студена усмивка.
— Господин Фаръл — каза тя с фалшива бодрост. — Добре дошли отново при нас!
— Благодаря, Филис — отвърна окръжният прокурор. — Диз на работа ли е днес?
Това беше въпросът, който младата жена се бе надявала да не чуе. Лицето й възвърна болезненото си изражение и тя отново погледна часовника си.
— По разписание има среща след двайсет и пет минути — каза тя кисело, подчертавайки разликата във времето между неочакваната поява на Фаръл и времето на първата за деня среща на Дизмъс. — Той очаква ли ви?
— Не. Просто реших да се отбия за минутка. Може ли да му звъннеш? Кажи му, че е Уес. Или може би най-добре да… — Той се обърна и тъкмо се канеше да тръгне директно към кабинета на своя съдружник.
— Не! Не! — спря го Филис и направи жест с ръка. — Трябва първо да му кажа, че си дошъл. — Тя вдигна телефона и набра един от вътрешните номера.
Една минута по-късно Дизмъс Харди се появи от първата врата вляво и я затвори след себе си.
— Внимавай, Уес, въоръжена е — каза весело той.
— Шегуваш ли се?
Харди поклати глава.
— Съвсем не, Уес! Носи пистолет от няколко месеца насам. Тогава ми каза, и аз се съгласих, че ако някой човек с лоши намерения се опита да влезе в офиса ми, тя няма начин да го спре физически. Просто няма начин. Затова слязохме с нея в центъра и купихме голямо старомодно парче — 357 Магнум. Патрони с куха главичка.