— О, боже — намръщи се Уес. — Чак толкова ли е необходимо да попречиш на хората да се срещат с теб?
— Да, ако нямат уговорен час — каза Харди. — Това е ключовият критерий.
Двамата влязоха в кабинета на Харди и Уес се настани в един от големите, тапицирани с кожа викториански столове.
— Че то и аз нямах среща — поусмихна се той. — И само като си помисля, че тръгнах към вратата ти без позволение…
— Добре че някак си те е разпознала, преди да открие огън — захили се Харди.
— Не мислиш ли, че тази работа прехвърля някои граници? — попита Фаръл.
— Принципно би прехвърляла — отвърна Дизмъс и се облегна назад, — ако беше истина.
Фаръл се отпусна в стола си.
— Май си губя тренинга — оправда се той. — За миг ти повярвах. Но самото обсъждане на нещо му придава истинност; имам тениска с подобен надпис…
— Ти имаш тениски с цялата световна класика — отбеляза Харди. — Искаш ли кафе?
— Разбира се. Две захарчета, както обикновено.
Харди влезе в малка странична стаичка и се върна с две чаши еспресо.
— Още ли те бъзикат в прокуратурата? — попита той.
— Не толкова, колкото си мислиш — отвърна Уес.
— Чувал ли си вица за двамата канадци, които играят на въпроси и отговори?
— Не, но…
Краткото съгласие беше достатъчно за Харди и той не остави време на Уес да възрази.
— Значи единият от двамата си е намислил думата „пенис“. Въпросите са с „да“ и „не“. „Може ли да го ядеш?“ — пита го другият още с първия въпрос. „Не, но ти можеш“ — отвръща първият. „Член“ — познал веднага питащият.
Фаръл едва не се заля с кафето си. Реакцията му беше моментална, и въпреки че не изплю нито капчица, на Дизмъс за миг му се стори, че съдружникът му ще се задуши. Фаръл обаче изгуби битката за самоконтрол и избухна в смях, пръскайки малки капчици кафе из цялата стая.
— Боже, Диз, съжалявам — извини се той. — Килимът ти… — Фаръл извади носната си кърпичка и избърса уста, след което отново избухна в кикот. Тънка струйка кафе потече от носа му.
Харди стана, завъртя се на пета, и подаде пакет с „Клинекс“, след което отиде до минибара и се върна с руло кухненска попивателна хартия и започна да бърше паркета. Фаръл се присъедини към него, вадейки салфетките от кутията една след друга. Забавната атмосфера, обаче, още не беше напуснала стаята. Килимът, за щастие, беше засегнат само от няколко капки. Не след дълго двамата бяха седнали отново.
— Трябваше да те изчакам да преглътнеш — извини се Харди. — Не се притеснявай за килима.
Фаръл се облегна назад със сълзи в очите.
— Уау — каза, поемайки дълбоко въздух. Когато възвърна приличния си вид, той скръсти ръце и започна по същество: — Диз, дошъл съм да искам външно мнение за тази работа с Роу Къртли. Вестниците хвърлят боклук по мен. Саманта почти не ми говори. Аманда Дженкинс е в доста напечено положение и няма да се учудя, ако напусне заради цялата каша. За Глицки от „Убийства“ даже да не споменавам…
— Ейб ли? Какво за него?
— Мисли, че Роу е убил отново. Става дума за жена на име Джанис Дърбин.
— И тя е?
— Тя е жената на председателя на журито по предишното му дело. Но Ейб не може да арестува Роу отново, не и след фиаското миналата седмица. Кроуфърд направо иска да го разкара, твърди, че бил пример за полицейски тормоз. А Вай Лапиър в момента го защитава, което прави нейното собствено положение меко казано рисковано. Цялата работа е ужасна, и, да ти кажа, Сам може би е права, че всичко е моя грешка. Но не знам какво друго можех да направя тогава и, честно казано, не знам как да постъпя сега.
Харди се замисли за миг и отпи от кафето си.
— Какво искаш да постигнеш?
— Искам да върна времето назад. Искам да бъда в съдебната зала, искам да попреча на Барето да пусне Роу под гаранция.
— Ех, ако можехме да правим така — отвърна Харди. — Какво би променил, ако имаше начин да се върнеш?
— Бих намекнал по най-ясния възможен начин, че за пускане под гаранция не може и дума да става. Бих излязъл там лично и бих настоял, че Роу Къртли е звяр и заплаха за обществото.
— Прости ми за невежеството, но какво каза тогава.
— Нищо, Диз. Нищичко. Изпратих Аманда сама в залата. Разчитах, че ще е достатъчно.
Харди му хвърли многозначителен поглед.