— Знам какво си мислиш — продължи Уес. — Според теб съм клекнал под натиска на Клиф Къртли.
— Нямам никаква представа за отношенията ти с него и жена му, Уес. Изобщо не си мислех това. Иначе каква е работата — доколкото си спомням, те лобираха за теб на изборите за главен прокурор, нали така?
— Донякъде. Не беше особено очевидно, но във вестниците пишеха доста добри неща за мен…
— И какво стана — искали ли са от теб нещо?
— Дойдоха да говорят с мен. Намекът беше ясен.
— И ти не говори с Барето преди делото, така ли?
Уес поклати глава.
— И да не бяха идвали, пак нямаше да говоря с него.
— Защо не?
— Хммм — като изключим факта, че би било съвършено неетично… Нямам право да влияя на съда задкулисно, нали знаеш. Всъщност разчитах на Барето да вземе правилното решение. Може би той все пак го направи — десет милиона долара не са точно джобни пари, нали така?
Харди отново само отпи от кафето си.
Фаръл се почеса.
— Може би съм сгафил. Ти как мислиш?
По-възрастният адвокат сви рамене.
— Все пак, когато Роу го пуснаха, беше в офиса само от три дена, нали?
— Толкова. Но миналата седмица имах нов шанс при делото с Ерин Донахоу и пропилях и него. И ето ни днес — имаме още една мъртва жена. Може би не и последната.
Харди замълча за миг.
— А не може ли просто да го дадете под съд за убийство? Няма ли начин там нещо…
— Нямам доказателства, Диз. И нямам предвид, че са малко — просто няма нищо.
— А откъде знаеш изобщо, че тези нови убийства са работа на Роу?
— Оставя обувките на краката на жертвите си. И двете жени имат връзка с предишното му дело. Той просто е откачалка, Диз, и това му доставя удоволствие.
— Това са си доказателства, Уес, макар и косвени. Може и да е достатъчно за пред някое жури. Поне ще му наложат временна мярка за неотклонение и няма да е по улиците.
— Имаш предвид да го арестуват втори път тази седмица ли? Как мислиш, че ще изглежда това?
— Че на кого му пука? Случвало се е и преди. Ако задвижиш отсега делото за убийствата, съдът ще насрочи дело след десетина дена. Тогава вече можеш да арестуваш Роу. Тъй като е особено опасен, може дори да го направиш със спецчасти. Ако имаме късмет, отново ще окаже съпротива при арест и ще го гръмнат.
— От твоите уста в божиите уши! — зарадва се Фаръл.
Харди отново сви рамене.
— Виж, Уес, вече си окръжен прокурор, а не цивилно лице и със сигурност вече не си адвокат. Свикни с тази мисъл. Каквото и да правиш, ще си създаваш врагове. Имайки предвид това, единственото, което можеш да направиш, е да действаш по начина, който мислиш за правилен. Ако мислиш, че мястото на Роу е в затвора, намери начин да го вкараш там.
Фаръл прие съвета мълчаливо. След няколко секунди посегна и отпи от кафето си. След като преглътна, той погледна Харди в очите.
— Доста неприятно положение.
— Знам.
— Сам си го изпросих, нали?
— Така говорят злите езици.
Фаръл се изправи на крака.
— Е, Диз, благодаря за съветите. Още веднъж, съжалявам за килима.
— Изобщо не го споменавай! Ще кажа на Филис, че машината се е повредила и отново е протекла. Тя ще поиска да купим нова и тогава аз ще кажа, че наистина ми харесва старата, въпреки честите повреди. Това ще доведе до двуседмични спорове дали да купим нова, или не. Със сигурност ще е забавно.
Фаръл се усмихна, въпреки че никак не му беше до шеги.
— Диз, напомни ми пак, защо реших да напусна това място?
— Съдбата те повика за по-големи дела, миличък! Винаги си добре дошъл тук и го знаеш! Но, Уес…
— Да?
— Моля те, докато още си окръжен прокурор, направи услуга на целия свят и вкарай това копеле зад решетките.
16.
Началникът на отдел „Убийства“, както беше негов стар обичай, вдигна слушалката на телефона си още след първото позвъняване.
— Глицки. Слушам!
— Лейтенант, Майкъл Дърбин е на телефона.
Глицки не отговори веднага.
— Как сте, как се оправяте? — попита той.
— За да сме честни, последните дни никак не ни е лесно.
— Сигурен съм, че не е — отговори Глицки. Позвъняването на Дърбин му дойде изненадващо и той побутна с нокът една бабунка на бюрото си.