— Значи знаем, че е имала странична връзка — каза Бекър.
— Или той е имал — отбеляза Глицки. — Може би тя е установила, че я е заразил с хламидия, скарали са се и той я е убил. Или може би тя го е заразила. Резултатът би бил същият.
— Да — каза Бекър. — Все пак хората имат подобни проблеми през цялото време, но най-често съпрузите не се убиват един друг, нали?
Глицки изгледа Арни с весели пламъчета в очите.
— Какво разправяш? Не се убиват ли? Ами че ако не се убиваха, Арни, половината работа на отдела щеше да изчезне и може би тогава вече щях да имам достатъчно инспектори.
— Да не би да се колебаеш за Роу?
— Не — отвърна лейтенантът. — Просто се чудя как да наместя тази нова подробност в картинката.
— Има и добри новини — каза Бекър. — Ако Роу я е изнасилил и го закопчаем в близко време, ще даде положителен резултат за хламидия.
— Не е сигурно — отвърна Глицки. — Не и ако е използвал презерватив. А може и да не я е изнасилил. Доколкото си спомням, няма доказателства, че го е направил, нали така?
— Още няма — потвърди Бекър. — Но, кажи ми, откога изнасилвачите са започнали да използват кондоми?
— Някои го правят — отвърна Глицки, облягайки се назад. — По-умните. Доста често се случва — добави той, след което замълча и забарабани с пръсти по масата. Когато проговори отново, прозвуча някак си вглъбен в себе си. — Знаеш ли, може би Роу не е изнасилил Джанис. Тя изобщо не прилича на типа, по който си пада. Не е имал нищо лично против нея. Просто е била начин да си го върне на Дърбин. Как ти звучи това?
— Ейб, всичко, което включва Роу, ми звучи добре като версия. Бях и на двете местопрестъпления, така че говориш с човек, който вярва, че Роу е зад всичко.
— Това ни прави двама — каза Глицки.
Майкъл Дърбин седеше в колата си, паркирана на запазеното му място зад офиса. Чакаше някакъв вътрешен глас, който да му даде тайната ключова дума, която да го пришпори към действие. Плътните облаци най-накрая се бяха разпръснали и слънчевите лъчи огряваха паркинга, осеян тук-таме от сенките на посадените наоколо дръвчета.
Дърбин не знаеше какво точно прави тук. Цялата сутрин в дома на Кейти и Новио бе преминала като в мъгла; беше останал сам в къщата, след като децата бяха тръгнали на училище. Малко преди пладне Кейти се върна, натоварена с покупки. Майкъл каза, че отива в офиса и се качи в колата си.
Накрая се реши, излезе от колата и влезе в офиса през задния вход. Малкото звънче над вратата звънна. Двама-трима от хората, които работеха на гишетата, се обърнаха с изненада и леко безпокойство, ала той само помаха с ръка, влезе в кабинета си и седна зад бюрото.
Лиза Сатоу се появи след по-малко от десет секунди. Облечена беше в плътно прилепнали дънки и небрежен суитчър. С ръце на кръста и изражение колкото изненадано, толкова и притеснено, тя попита:
— Какво, за бога, правиш тук, Майкъл?
Дърбин опита да се усмихне, ала усмивката му замръзна на половината път.
— Не съм сигурен, честно да ти кажа. Стори ми се добра идея. — Той махна с ръка. — Как вървят нещата?
— Всичко е наред, с изключение на факта, че не бива да идваш.
— Че къде да бъда иначе?
— Вкъщи, не мислиш ли?
— Това е донякъде проблемно, Лиз. Няма вече „вкъщи“.
Очите на младата жена се разшириха и тя посегна с ръка към устата си.
— О, за бога! Нямах предвид…
— Няма нищо. Зная какво имаше предвид. Искаш ли да влезеш? Не ми е удобно да си говорим през вратата.
— Разбира се — отвърна тя и затвори вратата зад себе си, след което се облегна на стената със скръстени ръце. — Майкъл, просто не знам какво да кажа. Толкова съжалявам!
Майкъл вдигна рамене, след което постави длани на плота на бюрото и просто поклати глава. Лиза се отдръпна от стената, дойде при него и обви ръка около раменете му, след което го целуна по темето. Той въздъхна леко в ръцете й, което тя възприе като някакъв вид знак и се отдръпна, след което седна на бюрото.
— Наистина, Майк — каза тя. — Няма нужда да идваш в близко бъдеще.
— Знам. Но нямам представа къде другаде бих могъл да отида — въздъхна той. — Тази сутрин спрях пред дома си, или по-точно пред останките от него. Знаеш ли колко беше особено? Имам предвид, миналия петък тръгнах за работа и там беше домът ми, мястото, където живееха децата ми, където бяха всичките ни мебели и спомени, където беше преминал животът ни заедно. Тази сутрин спрях там и всичко това вече го нямаше. Нямаше я и Джанис — добави той и погледна асистентката си със зачервени очи. — Какво да правя сега?