— Тристан, колко пъти трябва да ти казвам.
Денарди вдигна ръка във властен жест.
— Разбирам. Не те обвинявам в нищо, Роу. Просто това съвпадение никак не говори в наша полза, нали се сещаш. Била е убита няколко дена, след като са те пуснали от затвора. Трябва да признаеш, че цялата работа никак не е безобидна.
— Не е мой проблем, Тристан, нито твой — отбеляза Роу и набоде една обелена мида с вилицата си. — Изглежда ни остава само още един проблем. Говоря ти за втората свидетелка, Глория Гонсалвес. Трябва да я открием и да я убедим да си промени мнението за това, което възнамерява да каже на делото, или в краен случай да я убедим да не се появява отново в съда. Най-малко бихме искали да се появи изненадващо, преди да сме говорили с нея…
— Това ми е ясно. Но, както вече ти обясних, тя изчезна вдън земя веднага след предишното дело. Ако питаш мен, няма голям риск да се появи отново. Щом и родителите ти не са успели да я открият, вероятно ще бъде изключително трудно и за властите…
Роу поклати глава.
— Не ми се вярва — смъмри той и разбърка супата.
— Така ли? Защо?
— Защото просто не са я търсили като хората. Ако не беше изчезнала тогава, щяха да я тормозят, да й вземат работата може би, но тъй като я нямаше в картинката, решиха да я оставят. И тогава наистина нямаше смисъл. Но сега вече за нас нещата стоят съвсем различно. Сега тя сам-самичка би могла да убеди цялото жури, че съм виновен. Разбираш го, нали?
— Доста е възможно, да — съгласи се Денарди.
— Казвам ти, трябва да я открием първи.
— И как предлагаш да го направим?
— Имаш частни детективи, които работят за теб, нали така?
— Точно така. Няколко даже.
— Тогава пусни най-добрия си човек по дирите й.
— Знаеш ли, Роу, според слуховете тя си е на спокойно в Гватемала. Наистина не вярвам да се появи отново.
— Просто ти казвам — защо да не се подсигурим?
След като се раздели с Арни Бекър, Глицки отиде направо в офиса на Дърбин. Двамата седнаха един срещу друг на бюрото в кабинета на Майкъл. На празната повърхност между тях бе поставен служебният диктофон на лейтенанта. Вратата беше плътно затворена, но въпреки това през нея се долавяше шумотевицата от опашката на гишетата; разговорите не можеха да бъдат различени ясно и се смесваха в постоянен страничен шум.
Когато влизаше в офиса, Глицки веднага разпозна Лиза Сатоу; спомни си и отговорите, които тя даде в събота сутринта. С периферното си зрение я видя няколко пъти да застава на вътрешния прозорец на офиса, който гледаше към гишетата; може би беше любопитна да разбере как вървят нещата между нейния шеф и инспектора в цивилни дрехи.
Диктофонът на Глицки току-що беше записал обстойните обяснения на Дърбин за закъснението му във фаталната петъчна сутрин. Майкъл беше вече обяснил защо подозира Роу Къртли за смъртта на жена си; беше пресъздал в детайли и случилото се в залата на съдия Донахоу. Глицки само слушаше мълчаливо и задаваше правилните за случая въпроси. Разказът на Дърбин тъкмо отиваше към своя край, когато лейтенантът реши да внесе един страничен въпрос, за да изглежда по-обективен.
— Щом сте били на съдебното заседание с господин Новио, значи и двамата знаете за неотдавнашните събития, които се разиграха между мен и Роу Къртли, нали? Приемам, че знаете за ареста, както и за обвиненията, които му бяха предявени в съда.
— Разбира се.
— Просто съм любопитен защо не дойдохте да ме поздравите тогава.
— Изглеждахте твърде зает, а и ние бяхме седнали на задните редове. Щеше да ми се наложи да се блъскам с излизащата тълпа, за да стигна до вас. И, разбира се, тогава нямах никакъв конкретен повод да говоря с вас.
— Какво се случи тази сутрин, за да ви накара да ми звъннете? — попита Глицки със сериозен тон.
— Просто вчера привечер, докато говорехме с един роднина, се досетих за възможната връзка на Роу със смъртта на жена ми. Помислих, че ще ме разберете. Просто осъзнах, че той е най-вероятният извършител, имайки предвид резултата от делото преди десет години.
— Да не сте решили, че ще ви бъде лесно да ми пробутате тази идея?
— Изобщо не мислех по този начин. Реших просто да ви предоставя информацията, която имам по случая. Мисля, че постъпих правилно.
— Разбира се — отвърна Глицки. — Съвсем правилно.
— Това ме успокоява донякъде. Не бих искал да внасям никакви предубеждения, просто… знаете. Роу е изключително опасен човек.