— Така е.
— Слушайте… — започна Дърбин и прочисти гърло. — Може ли да направим малка пауза? Доста ми е пресъхнало гърлото. Умирам от жажда. Желаете ли вода, или може би кафе? Кока-кола? Имаме само нискокалорична, за съжаление.
— Не, благодаря. Но вие си сипете, ако имате нужда.
Дърбин стана от мениджърското си място, заобиколи бюрото и огледа доволно малкия си, добре уреден кабинет. На пръв поглед това затвърждаваше впечатлението, че е спретнат, подреден човек. Той излезе и се върна след минута, носейки чаша, пълна с ледени кубчета и пластмасова бутилка кока-кола. Седна и си напълни чашата догоре, изчака пяната да се слегне, след което доля кола до ръба на чашата и остави бутилката на бюрото.
Глицки отново включи диктофона си.
— Когато говорихме в събота — започна той, — споменахте, че вие и жена ви сте имали семейни проблеми…
Чашата на Дърбин замръзна на половината път към устата му и той я върна обратно на масата.
— Не разбирам — отвърна той. — Какво значение има това сега?
— Не знам защо днес би имало по-малко значение, отколкото, да кажем, вчера.
— Защото вчера още не се досещахме кой именно е убиецът — отговори Дърбин. — Сега вече знаем, така че какво значение биха могли да имат някакви си дребни спорове между мен и жена ми.
Глицки подходи внимателно.
— Това, че Роу Къртли има вероятен мотив за престъплението, още не значи, че го е извършил — обясни той. — Също така не изключва вероятността някой друг да е имал мотив. Още нямаме доказателства, че Роу е бил в къщата в петък сутринта.
— Как да нямате, за бога! — повиши тон Дърбин. — Какво повече ви трябва, по дяволите!
— Трябват ни улики, сър — отвърна лейтенантът, запазвайки самообладание. — Отпечатъци, ДНК, свидетели, които са го видели да влиза у вас. Трябва ни нещо, с което евентуално бихме могли да убедим съдебните заседатели.
— Ами гледайте около Роу за доказателства. И аз не знам — следете го, разпитвайте го! Какво значение имат проблемите между мен и жена ми? — вбеси се Дърбин.
Глицки, леко изненадан от тази емоционална реакция, помисли, преди да отговори.
— Аз задавам въпросите тук, господин Дърбин. Може да решите да не отговаряте, но трябва да знаете, че рано или късно, по един или друг начин, ние получаваме своите отговори.
— Значи ми казвате в очите, че съм заподозрян, така ли?
— Още нямам главен заподозрян, господин Дърбин. В момента съм в процес на търсене на такъв.
Дърбин удари по масата.
— Как да нямате! — разгневи се той. — Имате, за бога! Колко още помощ искате? Ясно е като бял ден — бил е Роу Къртли!
Глицки замълча за миг, след което изстреля:
— Вие ли имахте странична връзка, или тя?
Дърбин поклати глава.
— За бога, просто не мога да повярвам! — отвърна той. — Да не би да ми трябва адвокат?
— Имате право да поискате адвокат, ако чувствате, че имате нужда — отговори Глицки спокойно.
— Боже, какви простотии.
— Не са простотии, господин Дърбин, а разследване за убийство — отвърна Глицки и се облегна назад, стискайки устни. — За протокола държа да отбележа, че не обичам да се нарушава добрият тон. Така че имаме пред себе си избор. Или можем да се държим възпитано, или не. Отново държа да подчертая, изборът е изцяло ваш. Имам нужда да знам всички факти, които биха могли да имат отношение към случая, за да знам под кой камък точно се крие истинският убиец. Ще ми съдействате ли, или не?
— Разбира се — отвърна Дърбин, успокоявайки гласа си. — Нали за това ви звъннах. На практика съм ви дал отговора.
— Ще проуча тази възможност, обещавам. Междувременно и двамата сме тук и искам да знам името на човека, с когото жена ви е имала извънбрачна връзка, или с когото, може би, вие сте имал.
Дърбин се облегна назад и си пое дълбоко въздух. Той размисли за кратко, след което каза:
— Аз не съм имал подобна връзка. Ако тя е имала, сигурно е бил някой от нейните пациенти.
— Имате ли представа от колко време е тази връзка?
— Не знам нищо, освен факта, че тя си имаше любовник и дори това не е сигурно — просто подозрение от моя страна… Не сме били близки, знаете, какво имам предвид, поне от два месеца, въпреки че не съм броил от колко дни точно. Но все пак мина доста време… Не искам да си мислите, че не съм я обичал, даже напротив. Все още я обичам. Бях сигурен, че каквото и да бе имало между нас, щеше да се оправи. А сега тя е мъртва.