— Да.
— Съответно никой не знае къде е и с какво се занимава.
— Някой знае, че задачата му е да ни следи.
— Хмм. Не ми прилича на официална задача — отвърна икономът. — Освен това никой няма представа дали ни е следил успешно и дали не сме се измъкнали.
— Ясно, да. И какво от това?
— Ей сега ще видиш.
Джипът зави по „Ван Нес“, сетне продължи по „Франклин“ и после по „Гоу“. Очите на Езтли се стрелкаха между пътя отпред и огледалото за обратно виждане. Щом приближиха кръстовището с „Филмор“, икономът даде сигнал с левия мигач и се престрои в платното за ляв завой.
— Къде отиваме? — попита Роу.
— Просто малка отбивка. Твърде гъсто е движението тук — каза Езтли.
Джипът продължи по „Филмор“, от началото, което беше оживена търговска улица, до самия запуснат край, опиращ в едно от емигрантските гета. Езтли, който вече караше по-бавно, забави още малко и започна да оглежда пресечките за движение.
Когато стигна до „Търк стрийт“ и видя, че не се задават коли отникъде, той внезапно зави надясно, продължи още малко и спря в малка глуха уличка, оградена с тухлени зидове.
— А сега какво? — попита Роу.
— Този тип ме изнервя — каза Езтли. — А теб?
— Мен ме изнервят всички.
— Окей. Виждаш ли някого наоколо?
— Къде?
— Където и да е.
Роу се обърна назад и огледа тротоарите и това, което се виждаше от „Търк стрийт“.
— Не.
— И аз не виждам.
Мат Люис спря недалеч от тях — предницата на бялата „Акорд“ леко се показа в огледалата за обратно виждане. Явно се чудеше какво да прави.
„Няма смисъл да карам след тези клоуни из целия град — помисли си той. — Вече знаят, че ги следя.“
Изначалната идея на Аманда, нейна собствена инициатива, несъгласувана с никого, дори и с Уес, беше Мат да провери дали Роу няма да спре пред дома на Нунйес или този на семейство Дърбин. Може би двамата с иконома дори щяха да ги доведат до липсващата свидетелка, Глория Гонсалвес. Ако и да не станеше така, Аманда се надяваше, че все ще спрат някъде да свършат нещо незаконно, например да си купят наркотици. В такъв случай Мат просто щеше да позвъни на униформените да ги арестуват. Миналата вечер той и Дженкинс бяха говорили надълго и нашироко. Имайки предвид какви хора бяха Роу и икономът му, шансовете да свършат някоя беля никак не бяха малки.
Мат вдигна поглед от приборното табло и видя Езтли да приближава пеш откъм глухата уличка.
„Пълен абсурд — каза си той. — Май е по-добре просто да ги зарежа и да ги подхвана отново утре или вдругиден с различна кола.“ Ала мъжът с ацтекското лице и черното яке на „Рейдърс“ сякаш имаше нещо да каже. Люис свали стъклото и подаде глава навън.
— Сега пък какво има? — попита той.
Езтли беше само на два-три метра от него. Лицето му беше спокойно, дори с леко извинително изражение.
— О — каза той. — Нищо особено. Просто забравих… — без повече предупреждение, той извади пистолета от страничния джоб, след което с едно бързо, едва доловимо за окото движение го опря в главата на Люис и натисна спусъка.
19.
Докато обикаляше офисите на третия етаж на Съдебната палата и проверяваше работата на персонала си, Уес Фаръл все повече се замисляше за предложението на Дизмъс да изправи Роу пред съда с обвинение за тройно убийство. Дори и да не се стигнеше до присъда, съдът най-вероятно щеше да отмени гаранцията на Роу.
Когато дойде сутринта, все още не беше убеден в логиката на Дизмъс. Все пак още след убийството на Нунйес бе обмислил подобна стратегия и я бе отхвърлил по ред добри и логични причини. Първо, тази съдебна пътека беше „експресна“. Щеше да му се наложи да се изправи пред съда до два месеца, без да е сигурен дали дотогава ще има доказателства по случая. Изходът от делото съвсем не беше сигурен. А евентуално оправдателно решение на съда по тези обвинения в нови престъпления щеше да постави под съмнение изхода от преразглеждането на старото дело на Роу за убийство и изнасилване… Фаръл знаеше, че по този начин вероятно щеше да задържи Роу във временния арест за шейсет дни, но за съжаление твърде много се увеличаваше рискът след тези шейсет дни Роу да бъде изцяло оневинен и да си тръгне свободен гражданин.
Имаше и друг вариант — Фаръл можеше да опита да убеди Върховния съд да обедини двете дела — новото и старото, но не можеше да разчита на успех, особено след изхода на последните две заседания около Роу. А в случай че съдът решеше да разглежда двете обвинения поотделно, това би означавало не само провал по отношение на случая „Къртли“, но и окончателен крах на авторитета на Фаръл като главен прокурор.