— Имам нужда от помощта на всеки един от вас. Знам, че този лайтмотив с обувките присъства и при двете нови убийства. Имаме установена връзка на заподозрения с жертвите и вероятен мотив — отмъщение. И в двата случая имаме палеж. Не се иска много ум, за да знаем кой е извършителят. За съжаление, имаме само косвени улики. Просто няма да можем да изправим Роу пред съда с тях. Бих могъл да склоня Голямото жури към присъда, ако разигравам отново и отново картата с ясните мотиви за престъплението, но, отново, шансът не е голям; със сигурност ще постигнем временно задържане в ареста, но присъда — не. Трябва да имаме предвид, също тъй, че делото ще привлече вниманието на медиите. Наречете ме, ако искате, лош пророк, но мисля, че без преки доказателства ще ни разпънат на кръст. Няма да ги спре и за миг това, че ние сме добрите в случая…
Фаръл замълча. За няколко секунди в кабинета му се възцари гробовна тишина. Глицки погледна първо Бекър, след което Аманда и накрая Фаръл.
— Това е всичко, което имаме, Уес. С малки подробности — Нунйес и Джанис Дърбин са били удушени; имат счупени подезични кости. Били са голи, с изключение на обувките. Но друго не сме открили още.
Дженкинс и Фаръл се спогледаха. И двамата знаеха, че положението не е чак толкова лошо. Голямото жури почти винаги беше като тесто в ръцете на прокурорите; това като правило бяха хора без голям опит в сферата на закона. Съдията не присъстваше на техните закрити заседания и най-често никой адвокат на защитата не съумяваше да разсее впечатлението, че обвиняемият е виновен до доказване на противното, колкото и това да противоречеше на основите на правото в свободния свят. Въпреки че стандартите на самото жури бяха доста ниски, на теория обвиняващата страна трябваше да разполага с преки доказателства. Такива, засега, липсваха.
— А свидетели? — попита Фаръл. — Арни, как е при теб?
— При Нунйес имаме. Възрастно семейство на „Бейкър стрийт“. Двамата са видели кола, подобна на лилавото БМВ кабрио на Роу, паркирана на две преки от апартамента на Нунйес. Вероятно е била неговата. Но не си правете илюзии — не са й записали номера и никой не е видял човек с описанието на Роу да влиза или излиза от нея.
— А дали са забелязали същата кола пред Дърбинови? — попита Фаръл с лек интерес в гласа.
Бекър поклати глава.
— Минахме целия квартал със ситен гребен, но нищо не излезе. Разпитваме и още хора, но нямам големи надежди…
Фаръл въздъхна.
— Джон? — обърна се той към Страут.
Възрастният патоанатом почеса побелялата си глава.
— Знам, че подозирате изнасилване… Един успешен ДНК анализ би ви свършил работа. За съжаление, онази Нунйес беше твърде обгорена. Нямаше смисъл дори да вземаме проби. При Дърбин, доколкото видях, няма индикации за изнасилване. Тя също беше доста обгорена, но направихме всичко възможно. Както споменах по рано на Арни, открихме хламидия… Но никакви преки доказателства за изнасилване, нито при Джанис Дърбин, нито при Нунйес. Затова, на ваше място, не бих говорил за изнасилване пред журито…
— А хламидията? — попита Фаръл. — Джанис Дърбин е била заразена, нали така? Ако някой е посягал на честта й, вероятно… — Той се усмихна леко.
— Да, била е заразноболна — отговори Страут с известно раздразнение в гласа. — Но дори и да е предала инфекцията на въпросния Роу, нямаме начин да докажем, че той се е заразил от нея, а не от някоя друга.
Аманда Дженкинс прочисти гърло.
— Може ли? — попита тя, след което, без да дочака позволение, продължи: — Спомнете си съдебното заседание, което прати Роу в затвора преди десет години. Тогава даже не ни питаха за доказателства. Имахме две свидетелки и, разбира се, неговото ДНК в тялото на жертвата…
— Да — каза Фаръл. — Но, Аманда, той оспори това решение съвсем успешно пред Върховния съд и наскоро го пуснаха, не си ли спомняш? Не може да връщаш старото дело за преразглеждане преди минималния срок, дори и обвиняемият да е свършил нови бели. Просто не е законно.
— Разбира се. Но, Уес, точно тук идва място за скритата ми карта. Просто ще подходим от различен ъгъл. Кажи пред съда, че искаш да обединиш стария случай, делото „Сандовал“, с делата за тези две нови убийства. По този начин няма да ти се налага да ускоряваш самото дело „Сандовал“, което, както ти казваш, би било незаконна стъпка. Просто придвижваш напред обвинение в тройно убийство, което изисква срочно разглеждане в съда, също както и отменяне на всякакъв вид освобождение под гаранция. А какво е основанието ти да обединиш трите дела в едно? Просто казваш пред съда, че първото убийство повлича след себе си мотивите за другите две. И така вече имаш не „изнасилване и убийство“ а „тройно убийство“, което, както сигурно знаеш, си е случай с „особени обстоятелства“, тоест Роу не може да остане на свобода под гаранция, ами ще трябва да се настани в следствения арест. И, Уес, нещо, което наистина ми харесва — делото може да се разглежда в срок от два месеца, или да бъде отложено. Печелим и в двата случая. Ако адвокатите му поискат делото да се разгледа веднага, губят, защото имаме доказателствата по стария случай. Ако поискат отлагане, позицията им няма да се засили, защото архивните улики и свидетелски показания няма да изчезнат, а ние може междувременно да открием преки доказателства за Нунйес и Джанис Дърбин.