Фаръл се усмихна леко, но не даде мнение веднага. Вместо това той повъртя една химикалка в ръцете си, след което каза:
— Много добре, Аманда, но все пак ми се струва, че законовите ни основания за такава стъпка никак не са солидни.
— Напротив, са — сопна се Дженкинс. — Ако го гонехме отново по делото „Сандовал“ преди официалния срок, нямаше да бъдат. Но ние не правим това. И най-хубавото е, че сме му приготвили обвинение в тройно убийство, а не в изнасилване и убийство, както онези кретени преди нас са направили. Уес, ако имаме доказателства дори само за едно от трите убийства, ще можем да спечелим делото.
Фаръл мислено одобри идеята. Все пак му трябваха повече специфични детайли.
— И как точно искаш да убедя Голямото жури да обедини трите случая?
— Чудиш се как да докажеш, че убийствата са свързани, нали така? — попита Аманда. — Първо, това е очевидно за всеки, който има и капчица мозък. И, все пак, Уес, помни, че говориш пред съдебни заседатели, а не пред юристи. — Тя направи кратка пауза и смигна. — Кажи им: „Дами и господа, Джанис Дърбин е била жена от средната класа, добра майка и съпруга, живяла е в предградията. Кой би я убил? И кой би имал тази възможност? Как би могла тя да влезе в контакт с криминогенни елементи? Има само един човек, който би могъл да го направи — Роу Къртли. Той единствен е имал мотив. И какъв е бил той? Дами и господа, чисто и просто отмъщение“. — Дженкинс махна с ръка, имитирайки Фаръл в разгара на някоя от нелишените му от патос пледоарии, които го бяха издигнали като адвокат, след което продължи: — „Искал е да си го върне на Майкъл Дърбин, на човека, който го прати в затвора за десет години.“
Дженкинс замълча за миг, след което, долавяйки мълчаливо съгласие от останалите, продължи още по-убедено:
— Припомни на журито, че, за да решат да обединят трите дела в едно, нямат нужда от неоспоримо доказана връзка, а само от вероятна такава. Попитай ги: „Можете ли да повярвате, че начинът, по който са били убити Фелисия Нунйес и госпожа Дърбин е просто съвпадение? Кой според вас е бил най-вероятният заподозрян, при положение че и двете престъпления са били извършени броени дни след пускането на Роу Къртли под гаранция? Можете ли да игнорирате очевидното? Колко още хора, според вас, ще бъдат убити, ако не вкараме Роу зад решетките още сега?“.
Фаръл, кимайки мъдро, най-накрая каза:
— Съгласен съм, Аманда. И аз мислех общо взето по този начин. — Той замълча за миг и огледа останалите. — Някой да има да добави нещо?
Вай Лапиър се обади за първи път от началото на вечерта:
— Мисля, че ще е най-добре да не споделяме с никого това, което си казахме днес.
— И аз се надявам — каза Фаръл. — Мисля, че необходимостта да пазим тайна се подразбира от само себе си.
— Съжалявам — каза Лапиър и се усмихна безрадостно. — С вас се познавам отскоро, а във Филаделфия невинаги се подразбираше и сме имали много проблеми. — Тя въздъхна, след което се обърна към Глицки. — Ейб, ако случаят не беше толкова политизиран, бих направила всичко възможно да регистрирам твоите следствени дела като приоритетни — обеща му тя. „Приоритетни“ означаваше, че разследването щеше да разполага с практически неограничен бюджет, осигурен директно от градския съвет на Сан Франциско. — Но знаеш как е. За такива неща ни трябва подписът на многоуважаемия Лийлънд Кроуфърд, а вече сме нежелани в офиса му и не можем да се появяваме там, особено с молби за финансиране. Така че, след като няма начин да осигурим външни средства, трябва да те питам, Ейб, имаш ли достатъчно персонал?