Всички лоши новини от днешния ден — смъртта на Люис, напускането на Саманта и за капак тези невидими заплахи в тъмнината — му идваха в повече и не влизаха изобщо в сделката, която мислено бе подписал, когато се кандидатираше за окръжен прокурор. Дълбоко в себе си знаеше, че не е подходящият човек за този пост — не беше от хората, които са склонни да приемат живота твърде на сериозно, а и, честно казано, нямаше чак такива амбиции. Някои от уменията му бяха безспорни — беше добър оратор, разбираше се отлично с хора от всички слоеве на обществото… но Уес изобщо не се възприемаше като водач и образец за подражание. Отначало приятелите му го бяха убедили да се кандидатира с идеята, че е необходим човек като него, за да внесе свежест и промяна в закостенялата съдебна система. Той също мислеше, че промяна е необходима — опитът му като адвокат подсказваше, че полицията наистина нерядко престъпва правомощията си и употребява повече сила от необходимото. Освен това, въпреки че Сан Франциско беше град-убежище, в който незаконните емигранти не се преследваха, а и законите в Калифорния бяха по-либерални по отношение на емиграцията като цяло, Фаръл бе убеден, че много от малцинствените групи в града в действителност не са равноправни по отношение на закона; борбата за човешките права на емигрантите беше един от опорните стълбове на кампанията му. Оказа се, обаче, че предизвикателствата в работата на окръжния прокурор са от съвсем различно естество.
Разбира се, Роу Къртли не беше единственият престъпник, с когото се бе сблъсквал. Като адвокат му се беше налагало да се среща с най-различни злодеи и да ги защитава в съдебната зала, но до този момент те бяха негови клиенти. Никога досега не му се беше случвало да се страхува от някой от тях — Фаръл вярваше, че с весело и шеговито поведение, съчетано с правилната доза строгост, нямаше такива зверове, които да не могат да бъдат накарани да пеят и танцуват. Всъщност, преди години имаше един човек, от когото Уес се боеше — Марк Духър, колега адвокат, но обитаващ съвсем други социални среди. „Стратосферата — помисли си Уес. — Много малко хора достигат такива висини…“ Духър не само беше сред предпочитаните адвокати на елита в Сан Франциско — негов клиент беше и самият католически архидиоцез на града. Когато жената на Духър бе убита при явен опит за кражба с взлом, склонната към прекомерна употреба полиция в лицето на самия Ейб Глицки се бе впуснала в разследване, което от тогавашната гледна точка на Фаръл си беше същинска вендета. Марк беше приятел на Уес — не съвсем близък, но не и твърде далечен, точно вярната дистанция на връзката, за да може Уес да се заеме със защитата му. Фаръл бе спечелил дълго и изтощително дело срещу самата Аманда Дженкинс, тогавашната изгряваща звезда на прокуратурата в града. Духър беше оневинен напълно. Това дело, широко отразено в пресата, маркираше началото на възхода на Фаръл на правния небосклон.
Единственият проблем, който впрочем възникна по-късно, беше, че Духър — примерният гражданин, филантропът, чудесният баща и съпруг, юридическият съветник на архидиоцеза — всъщност наистина бе убил жена си. Беше също така изнасилил млада жена като студент. Марк имаше медали за храброст от Виетнам, където, както се оказа по-късно, бе намушкал с щик своя съдружник в продажбата на наркотици. В джунглите на Индокитай беше намерил смъртта си и друг млад адвокат, с когото Духър имаше съдебни спорове на американска почва.
Най-после Духър беше опитал да убие самия Уес. Фаръл помнеше ясно този момент — тогавашният страх още не го бе напуснал напълно. Но по-страшното беше изненадата, разкриването на измамата, чудовищното двуличие, в което Фаръл все още не можеше да вникне.
Сега той отново бе изправен лице в лице с истински социопат. Роу Къртли можеше наистина да се състезава рамо до рамо с Духър в олимпиадата на злодеите. Беше излязъл от затвора преди по-малко от месец и вече телата се трупаха. Нямаше съмнение, че през това кратко време е отнел три човешки живота, единият от които бе на следовател от прокуратурата. И сякаш никой не беше способен да го спре. Вай Лапиър беше предложила да подложи Роу на денонощно следене от цивилни полицаи, докато обвинението в тройно убийство бъде придвижено в съда. „Със сигурност, обаче, не е имала време да задвижи нещата днес — помисли си Фаръл. — Тази история с Мат Люис ни забави твърде много. Ще организира денонощния патрул сутринта.“ Не беше изключено Роу да чака отвън, седнал в кола или на някоя от пейките в парка. Ако беше тъй, нищо не му пречеше да влезе с взлом и на следващия ден да открият тялото на Уес насред изгоряла къща.