— Сигурно. Слушай, Ейб. Мат Люис е следил тези негодници не по-малко от час. Когато е звъннал на Аманда, е потвърдил, че кара след тях. Един час по-късно е бил открит мъртъв. Как ти се струва това, ако не „вероятна причина“? Със сигурност са знаели, че Вай Лапиър не си измисля…
— Разбира се, че не си измисля, мила, но просто не са искали да подпишат хартийката — усмихна се Глицки, след което махна с ръка, сякаш изтърсваше боклук от ръката си. — Следовател на служба в прокуратурата е бил разстрелян, какво да си говорим, направо е бил екзекутиран в колата си в един от най-лошите квартали на нашия чудесен град, квартал, пълен със сводници и наркопласьори. Мила, който и да го е сторил, се е подготвил добре — точно в тази част на Фриско има поне петдесет души на квадратен километър, които биха застреляли полицай без да им мигне окото. „Вероятна причина“ има, но все пак, ако си младши съдия без особена инициативност, можеш спокойно да си измиеш ръцете. Че защо да сочим точно Роу Къртли за това убийство?
— Как защо? Защото знаем, че е бил той.
— И най-малкото доказателство да имахме, съдът щеше да разпише хартийката.
— Е? Кой беше дежурният съдия този път?
— Чоморо.
Трея се плесна по челото.
— Значи стават трима? — попита тя с неодобрение.
— Кои?
— Съдиите, които дават „зелени карти“ на Роу. Барето, Донахоу, Чоморо… Няма ли поне един съдия в Сан Франциско, който иска да го тикне в затвора?
— Не мисля — отвърна Глицки мрачно. — Повечето са склонни да защитават гражданските му права. Имаш ли си представа, Трей, колко точно пари са необходими, за да се избере върховен съдия в нашия град? Официалните статистики са следните: сто и петдесет хиляди долара за успешна избирателна кампания, двеста и петдесет, ако искаш сигурна победа. Всички съдии се страхуват, че началниците им са пионки на семейство Къртли, и с право.
— А кой председателстваше на първото дело, тогава, когато го тикнаха в затвора?
— Томазино.
— Не можеш ли да идеш при него за разрешително?
Глицки поклати глава.
— Не и в този случай. Ако искаш да ти подпишат разрешително за обиск, трябва да отидеш при дежурния съдия в момента, а те се въртят на случаен принцип. Чоморо е дежурен цяла седмица. Тези процедури, едва ли има нужда да ти обяснявам, се организират с цел да се осигури непредубеденост на съдебната система.
— Ейб, на нас не ни трябва непредубеденост. Не и в този случай.
— Винаги трябва — отвърна Глицки. — Но много бих се радвал поне понякога да ни се усмихва късметът.
Трея зави раменете си с одеялото. След кратка пауза, тя попита:
— Мислиш ли, че има нужда да се притесняваме от нещо, Ейб? Заплашени ли сме — ти, аз, малките?
Глицки въздъхна, след което се приближи и я прегърна през раменете.
— Да ти кажа, мисля, че аз самият се притеснявам предостатъчно за цяло семейство от четирима, но това едва ли ще те успокои. — Той взе ръката й в своята. — Иска ми се да вярвам, че с нас ще спре до сплашване. Не мисля, че ще се появи на прага ни в скоро време. Ако причини нещо на теб или на децата, няма да постигне нищо. Освен това той знае много добре, че ако направи така, ще го гоня до дупка и ще го убия лично. А ако се опита да посегне на мен, това няма да му помогне никак при следващото дело. Така че логичният извод е, че няма изгледи да ни притеснява повече. Освен това, Вай е пуснала хора да го следят денонощно.
— А не мислиш ли, че може да им се изплъзне?
— Нямам представа. Не е изключено.
Трея затвори очи и си пое дълбоко въздух.
— Както и да е, след тази вечер, след Мат Люис, не ми се струва добра идея да оставям Зак и Рейчъл на детегледачката, нито в училище. Дори и да казваш, че рискът е много малък, просто не е редно…
— Не казвам, че няма опасност.
— Знам — каза тя и въздъхна. — Ейб, не можеш да предвидиш риска. Това не сме аз и ти — това е пълен психопат.
Глицки помисли за момент, след което кимна.
— Няма спор. Права си. Какво възнамеряваш да правиш?
— Мисля, че е най-добре да напуснем града. Аз и децата. И ти също. Поне докато отмине тази история.
Ноздрите на Глицки се разшириха. Той стисна устни и белегът му отново побеля съвсем — добре познатото на Трея гневно изражение.