— Не мога да си плюя на петите, Трей. Не и преди да съм свършил с него.
— И защо?
— Защото, като изключим всички останали причини, по този начин все едно казвам на Роу, че е спечелил.
— И какво толкова, ако спечели? — Гласът на Трея стана рязък. — Какво си се захванал да си играеш на спаринг с този изрод? Не си единственият, който може да разреши случая.
— Опасявам се, че може и да съм.
— И какво ако си? Ето ти още една причина. Ако нещата между теб и него наистина са толкова лични, това не значи ли, че сме в още по-голяма опасност? — Тя стисна ръката му. — Не виждаш ли какви неща стават? Погледни Аманда само!
— Виждам. Обаче, мила, не ми е позволено да подвивам опашка само защото някой психопат ми има зъб. Взели сме мерки — аз и Вай — и няма причина да мислим, че той ще може да се измъкне от обръча.
— Няма ли? Кажи го на бедния Люис тогава.
Ала Глицки отново поклати глава.
— Не мисля, че ще се осмели да посегне на нас, нито на децата. Не мисля, че ще може, не и след утре сутринта, когато вече ще е под постоянно наблюдение.
— Толкова ли си сигурен, че би заложил на карта живота ни — мен, Зак, Рейчъл?
— Миличка — каза той спокойно и я погали по ръката. — Не драматизирай.
В отговор Трея веднага пусна ръката му и се изправи в цял ръст. Едва сега Глицки осъзна, че жена му е бясна, че е била бясна през цялото това време, когато го прегръщаше, когато говореха за Люис, когато обсъждаха разрешителното. Всяка негова дума, всяко уверение от негова страна, всеки негов жест бе само крачка към нажежения до бяло и същевременно студен пламък, който блестеше в нейните очи в този миг.
— Мисля, че имам право да драматизирам, когато животът на децата ни е заплашен, Ейб. Как можеш да приемаш нещата толкова несериозно, като някаква игра?
— Уверявам те, че съм напълно сериозен.
— Не, не си. Мислиш само за твоята безумна игра на стражари и апаши, ти срещу Роу Къртли. Все едно си герой от някакъв долнопробен уестърн! Грижа те е само кой ще спечели и всичко това — домът ни, децата ни, всичко — мислил ли си какво ще бъде да изгубиш някой от нас?
— Нищо такова няма да се случи — отвърна Глицки спокойно.
Сълзи на гняв и болка напираха у Трея.
— Не, Ейб — каза тя на пресекулки. — Няма да позволя някой от нас да умре. Не виждаш ли какво става? Колко още предупреждения ти трябват? Бедният Люис дали е подозирал нещо? Ами че не е! Бум — и го няма завинаги! А ти, Ейб, си предупреден. Предупредиха те много отдавна — изхлипа тя.
— Хей, недей така. — Той се пресегна и докосна рамото й. — Опомни се.
Бутайки ръката му настрани, Трея се обърна и го погледна право в очите.
— Не ме пипай — процеди тя през зъби. — Да не мислиш, че съм истеричка? Хич не ми пробутвай твоите глупави доводи. Не виждаш ли какво става? Май ти бъркаш, Ейб. Той посяга на хората щом му скимне. Всичко, което сме изградили — животът ни, децата ни… защо рискуваш всичко това? Заради работата ти ли? Заради кариерата ти в градската полиция? Не мога да повярвам, че изобщо водим този разговор — поуспокои се тя.
— Казах ти, че вероятността…
— Вероятността ли! — избухна отново тя. — Еби си майката, Ейб, ти и вероятностите!
Псувнята от устните на спокойната Трея удари Ейб като парен чук. Тя определено знаеше как и кога да удря и познаваше отлично непоносимостта на мъжа си към простотиите. Откак бяха заживели заедно, тя никога не бе казвала нещо подобно. Глицки прекара длан по челото си. Кръвта нахлуваше неудържимо в главата му. Той стана и се разходи до прозореца на гостната, опитвайки се да се успокои.
— Знаеш ли, не съм прав — каза лейтенантът спокойно. — Забрави какво ти казах току-що. Разбира се, че ти и децата можете да напуснете града за известно време. Права си за едно — никой риск, колкото и да е малък, не заслужава да бъде пренебрегнат. Нямах намерението да те упреквам, каквото и да си мислиш в момента. Напълно си права. Ако мислиш, че е необходимо, напусни. Колкото до децата, и аз мисля, че е най-добре да не са тук.
— А ти?
Той се обърна и я погледна в очите, след което поклати глава.
— Как е възможно? — попита тя с неверие в гласа. — От толкова време живеем заедно, Ейб, а аз не те познавам.
— Трей — започна той, — познаваш ме. Много добре ме познаваш. Аз съм полицай откак…