Тя вдигна ръка, за да го спре, преди да е направил нещата още по-лоши.
— Стига — каза. — Не ми се слуша.
Ставайки от дивана, тя събра одеялото, завъртя се на пета и влетя в спалнята, затръшвайки вратата зад себе си.
21.
В седем и четирийсет и пет на следващата сутрин един млад сержант-инспектор от отдел „Убийства“ на име Дарел Брако почука на вратата на кабинета на Глицки, въпреки че тя, както винаги, беше отворена. Лампите, обаче, не светеха и Брако не бе съвсем сигурен дали шефът му желае да бъде безпокоен точно в момента. Щом не получи отговор, Брако надзърна вътре. Лейтенантът се беше облегнал назад в своя офис стол с кожена тапицерия. Под тежестта на тялото му облегалката беше хлътнала назад почти изцяло. Протегнатата му ръка лежеше на бюрото, стисната около голяма порцеланова чаша, която по всяка вероятност беше пълна с черен чай.
— Ейб? — обади се Брако. — Искал си да ме видиш?
— Да, влизай.
— Да светна ли?
— Остави. Светлината ми дразни очите. Дръпни си стол.
Изпълнявайки инструкциите дословно, Брако дръпна един от по-удобните столове и седна. Глицки, обаче, не направи никакво усилие да се изправи. Дори в полутъмния здрач на кабинета, Брако забеляза някаква сивкава бледност под светлошоколадовата кожа на лейтенанта. Позата на Глицки издаваше емоционално изтощение, но когато той се обади отново, думите му бяха резки и доста прецизни:
— Осведомен ли си за Мат Люис?
Това беше риторичен въпрос. Слухът за убития следовател от прокуратурата се бе разпространил като горски пожар в отдел „Убийства“. Но дори Брако да бе аутсайдер, какъвто той със сигурност не беше, все щеше да си пусне радиото или телевизията у дома. Убийството на Люис бе новина номер едно на всички кабелни телевизии и местни радиостанции миналата вечер. „Кроникъл“ и „Куриер“ бяха поместили снимката на Мат на първа страница.
Брако знаеше, че името му е вписано в три от колонките на дъската със задачи, тоест бяха му поверени три неразрешени убийства: жертва на престрелка между наркопласьори в Мишън Дистрикт, тъжен и същевременно страшен случай на захвърлено новородено бебе в гетото около „Сънсет авеню“ и петдесетгодишен търговец на застраховки, намушкан миналата седмица в алеята зад евтиното ресторантче „Алфредс“. Тези три случая бяха максимума, който Брако беше склонен да понесе, преди да обмисли варианта „гладна стачка“, особено като се има предвид, че напоследък най-често работеше сам.
Глицки, обаче, попита за Мат Люис и това живо заинтригува Брако.
— Ужасна история — каза той. — Ако няма друг начин, склонен съм да поема случая. Все пак е от нашите момчета. Ако някой друг е склонен да се заеме, обаче, бих бил много благодарен. Разписанието ми е доста пълно…
— Не те моля да го поемеш, Дарел.
— Съжалявам. Помислих си, че… — Той сви рамене. — Продължавай.
— Какво си чул за Люис?
— Люис ли? Нищо особено. Станало е в „Мор“. — „Мор“ беше жаргонът, с който инспекторите от отдела наричаха гетото Филмор. — Нямам представа какво се е случило. Има хиляди възможности… На кого си поверил случая?
— На никого още. Може би накрая аз самият ще го поема. — Глицки посегна към чашата си. — Значи ти не си чул нищо интересно, така ли да разбирам?
— Нищичко.
— А ако ти кажа, че е следил Роу Къртли тогава?
Брако остана съвършено спокоен.
— Аз не получих такива сведения — отвърна той.
— Не сме ги разпространявали. Те са вътрешна информация.
— Вярно ли е?
— Съвършено вярно.
На срещата с прессекретарката на Вай Лапиър, както и в официалните комюникета, Глицки грижливо бе написал, че заподозрени по случая все още няма и че дори не са открити потенциални свидетели. Официалната позиция на отдел „Убийства“ беше, че престъплението най-вероятно е случаен акт на насилие, може би свързан по някакъв начин с наркотиците или уличните банди във Филмор, но дори това бяха само предположения. Разследването продължаваше и в този момент полицията не можеше да предостави повече информация по случая — това беше официалната версия.
— Е? — попита Брако, чакайки отговора на Глицки.
— Имам нужда от доброволец, който да се свърже с адвоката на Роу Къртли и да поиска среща за предварителен разпит в удобен за него час. Сигурно разбираш, че аз не бих могъл да звънна лично. Денарди вероятно ще се опита да се измъкне от подобна среща, но ние сме длъжни да опитаме. Не искам някой после да каже, че Роу Къртли не е имал шанса да разкаже своята страна на нещата.